Мило мое пънкарче!

Глава 51

**Ева**

Рей се е променил. Беше ми трудно да го повярвам, но наистина е различен. Онзи път в коридора му простих, но все пак си имах едно наум. Но изглежда, че наистина съжалява. Вече не е онзи набиващ се на очи плейбой, който сканира всяко момиче, което мине. Сега е нормален ученик, който си гледа успеха и не се забърква в неприятности. Дори и външно се е променил. Вече не носи онези впити дънки, кожени якета и гелосана коса, които караха разгонените момичета да полудяват по него. Нормалните широки дънки, свободни ризи и рошава коса, която стърчи на всички страни, му отиват много повече. Ще си призная, че така е много по- привлекателен. Не че отново бих тръгнала с него... Просто сега изглежда много по- истински. Направо не мога да се начудя на себе си. Как съм могла да го харесвам преди?

Такива и други неща се щураха из ума ми докато вървях към бара. Тъкмо влязох и заварих непозната кестенява глава да рови под бара. Ужас, да не би майка ми и баща ми да са наели друг на мястото на Зоелина?

- Извинявай, тук е само за персонал. – потупах непознатата глава.

- Надявам се все още да съм част от него. – каза главата и се изправи.

- Зоелина?! О, Боже! Ти ли си? – изненадах се аз.

- Аз съм, разбира се. Ти кой си помисли че е?

- Мислех, че нашите вече са наели друг на твое място.

- Значи се върнах навреме. – каза тя.

- Сменила си цвета на косата си! – отбелязах аз.

Тя се подсмихна.

- Просто оставих боята да падне. Това е естествения ми цвят. Не ти ли харесва?

- Разбира се! Просто... – заобиколих бара и я прегърнах силно. – Ужасно се притеснявах за теб! Толкова се радвам, че си добре!

Тя също отвърна на прегръдката ми.

- Нещо друго е променено в теб. Без грим ли си? – попитах, заглеждайки се в бледото лице на приятелката си.

- Не, просто е по-малко от преди. – отвърна тя засмяна. – Мислех си, че е време да спра да се крия и да се приема каквато съм.

Не съм я виждала да се усмихва толкова досега. Освен онзи път в парка когато се борихме в реката.