**Ева**
Не ми се ще да вярвам на това, което каза Ноел. Но щом и Дан е видял Лина и Рей заедно, значи става нещо. Но е странно. Тя наистина не може да го понася, камо ли да излиза с него. Но май не само аз се жегнах от това. Дан също изглеждаше изнервен. Даже днес дойде в бара, за да разпитва Лина. Тя обслужваше една маса и като го видя, прибели очи. Той седна при мен на бара и тя дойде да ми даде поръчката. Подаде ми я и го изгледа накриво.
- Здравей, Лина! - усмихна й се той.
- Какво правиш тук? - каза с тежка въздишка тя.
- Каквото правят нормалните хора в бар. - отвърна той.
- Напиват се и повръщат?- повдигна вежда тя.
- Казах нормалните, не пияните. - засмя се той.
- След като ме прати на майната ми, исках да ти се извиня за вчера.
Тя кимна и погледът й омекна. Не знам какво е станало, но това значeше, че му е простено.- Пък и исках да те питам нещо.
Тя хвърли таблата на бара и сложи ръце на кръста.
- Слушам.
- Добре ли си изкара вчера с оня, надутия? - попита той с едва прикрито презрение в гласа.
-Моля?
- Онзи мазен нещастник, Рей. Видях как си тръгнахте вчера, хванати под ръка.- тук вече презрението си личеше.
- Хах, това ли? - усмихна се тя злорадо.
- Исках да нервирам една кучка, която се опитва да ми се качи на главата. Показах й, че няма да стане. Май харесва Рей и реши да ме заплашва. - засмя се жлъчно.
- Какво ти каза?- попитах.
- Да съм стояла далеч от него, защото бил нейн и какви ли не простотии. - засмя се тя. Явно наистина не я взима насериозно.
- И докато ми се обясняваше и ми се правеше на интересна, Рей дойде и аз просто го хванах под ръка, за да я ядосам.
- Не го очаквах от теб. - казах възмутено.
- Какво? Дразнеше ме. Исках да й затворя тъпата уста.
- Tази твоя уста ще те вкара в беля някой ден.- казах скръстила ръце.
- Хах, хайде да видим. - изсмя се саркастично тя.
- Хм, както и да е. Отивам до склада.
**Зоелина**
Ева отиде в склада и с Дан останахме сами. Той ме изгледа, сякаш искаше да ме пита още нещо. Тръгнах да си ходя, но той сложи ръка върху моята и ме задържа.
- Свободна ли си утре?
- Защо?- погледнах го въпросително аз.
- Ще те чакам утре на покрива на училището. След часовете. - каза решително, все едно досега сме се уговаряли.
-Хах, повече няма да стъпя там. - отвърнах, напомняйки му за случилото се - Благодарение на теб, сега не само ме е страх от височини, а се ужасявам.
- Съжалявам. Исках да ти помогна. Не беше толкова зле, щом не побегна. - облегна се на плота.
- Не побегнах, защото ти ме беше затиснал. - изгледах го многозначително.
- За това хич и не съжалявам. - засмя се и ме погледна игриво.
- Повече не го прави. - отвърнах на дяволития му поглед със строг тон.
Не знам какво се опитва да направи, но няма да му вървя по свирката. Хич и да не се заблуждава, че ще отида.
- Хубаво, щом ти се чака. - изгледах го през рамо и занесох питиетата на хората.
Той си тръгна.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...