Мило мое пънкарче!

Глава 46

\**Зоелина**

След като непознатата си тръгна, аз кръстосах ръце пред гърди, погледнах многозначително Рей и зачаках обяснение.

- Хич не ме гледай така! Да не би да е забранено да излизам със стари приятели? - опита се да ми прехвърли вината и да ме изкара, че съм параноична.

Аз повдигнах вежди и го оставих да си измисли още малко.

- Да, имам приятели момичета. Какво толкова чудно има? - продължи да го играе невинен.

- Аха, и откога приятелите си пускат ръце под масата? - изгледах го изпитателно.

- Не, чакай малко. Знам, че изглежда странно, но не е това, което ...

- А какво е? Слушам. Цялата съм в слух.

- Просто стара приятелка, която отдавна има мераци към мен, но затова се срещнах с нея. За да й обясня, че няма да стане, защото съм с теб. - гласът му трепереше, а погледът му казваше "Мамка му, какво се обърка?".

- А, това ли било? Защото ми се причу нещо друго. Докато тази ... въртиопашка си заминаваше каза, че си й дошъл на тепсия и си казал, че си свободен.

- Зоелина...

- Другото интересно беше когато каза никога повече да не й се обаждаш. - усмихнах се саркастично.

- Точно затова й се обадих. За да й кажа да спре да ме преследва, защото съм зает. Но тя настоя да се видим.

- И ти, най-любезно, се съгласи?

- Иначе нямаше да ме остави на мира. Тя е преследвачка и трябваше да й отдам малко внимание, за да се разкара.- гласът му беше изтънял и гледаше да пази дистанция от мен.

- О, добричкият ми той! Показал малко внимание на откачената преследвачка. Нали уж ти беше приятелка?

- Ами, отдавна не сме се виждали точно заради това. И сега реших да проверя как е и затова й звъннах. - продължи да си измисля и да не смее да ме погледне в очите.

- О, Боже! За идиотка ли ме взимаш?! - избухнах най-накрая. - На толкова плиткоумна ли ти изглеждам? Даже не мога да повярвам, че продължаваш да се опитваш да ме заблудиш! И то с такава тъпа лъжа!

- Зоелина...

- Не се и опитвай! Чух достатъчно преди малко. Само да си посмял да си измислиш още нещо...