**Зоелина**
- Не вярвам, че сте го направили. - казах, заливайки се от смях, след като Ева ми разказа как вчера са били шута на Ноел.
- Не, аз не вярвам как лицето й тотално се промени изведнъж. - каза Ева. - А след като ни забеляза на изхода на магазина и разбра, че ние сме пратили охраната пред съблекалнята й, направо почервеня от яд. Сякаш искаше да взриви главите ни с мисълта си.
- Ами, тя ме предизвика. Можех много по-лоши неща да й направя, но се въздържах само до това. - добави Дан наперено.
Разхождахме се в един от малките паркове на града и двамата ми разказваха как е минало вчера в мола с Ноел, с най- малки подробности. В момента се превивам от смях и се проклинам, че съм изпуснала цялото това зрелище.
- И тогава Дан каза "Точно както когато бяхме деца. Толкова обичаше да командваш и да гледаш другите от високо". - продължи Ева, като се опита да звучи като Дан, но разбира се, прозвуча смешно.
- Нали? Още като малка беше гаднярка. - казах аз неусетно.
Дан ме изгледа учудено.
- И ти ли я помниш?!
Чак сега осъзнах какво казах.
- Глупости! Откъде ще я помня? Просто предполагам. Такова проклето същество няма как да е било различно. - опитах се да замажа положението.
- Не прозвуча така.
- Вижте там. Май имаше катерица. Отивам да проверя. - посочих към дърветата и се отдалечих, за да не започнат с въпросите. Как можах да се изпусна така?
Настигнаха ме и за да замажа положението казах:
- Аз откога ви казвам, че Ноел е най-голямата кучка, която може да съществува на този свят. Но никой не ми вярваше. - казах поучително и погледнах към Ева и Дан.
- Можем да ти кажем същото. - Дан ми върна многозначителен поглед.
Схванах. Имаше предвид Рей. Но... греши. Вярно, че последните дни не сме се виждали много. Пък и той като че ли не изгаря от желание да излизаме. Държи се странно - разсеян и студен е. Но... това е защото напоследък е зает, затова.
В отговор на Дан само се подсмихнах криво.
Вървяхме по асфалтираните алеи на парка, заобиколени от многоцветни лехи с различни, красиви цветя. Освен тях имаше и високи, широколистни дървета, които образуваха малка горичка с тайнствени пътеки. Въздухът беше приятно свеж, а небосводът се беше разделил на две - едната половина беше светлосиня и ясна, а сивите облаци бавно и сигурно го превземаха от другата страна. Сигурно щеше вали. Миришеше на дъжд.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...