Мило мое пънкарче!

Глава 44

**Зоелина**

- Не вярвам, че сте го направили. - казах, заливайки се от смях, след като Ева ми разказа как вчера са били шута на Ноел.

- Не, аз не вярвам как лицето й тотално се промени изведнъж. - каза Ева. - А след като ни забеляза на изхода на магазина и разбра, че ние сме пратили охраната пред съблекалнята й, направо почервеня от яд. Сякаш искаше да взриви главите ни с мисълта си.

- Ами, тя ме предизвика. Можех много по-лоши неща да й направя, но се въздържах само до това. - добави Дан наперено.

Разхождахме се в един от малките паркове на града и двамата ми разказваха как е минало вчера в мола с Ноел, с най- малки подробности. В момента се превивам от смях и се проклинам, че съм изпуснала цялото това зрелище.

- И тогава Дан каза "Точно както когато бяхме деца. Толкова обичаше да командваш и да гледаш другите от високо". - продължи Ева, като се опита да звучи като Дан, но разбира се, прозвуча смешно.

- Нали? Още като малка беше гаднярка. - казах аз неусетно.

Дан ме изгледа учудено.

- И ти ли я помниш?!

Чак сега осъзнах какво казах.

- Глупости! Откъде ще я помня? Просто предполагам. Такова проклето същество няма как да е било различно. - опитах се да замажа положението.

- Не прозвуча така.

- Вижте там. Май имаше катерица. Отивам да проверя. - посочих към дърветата и се отдалечих, за да не започнат с въпросите. Как можах да се изпусна така?

Настигнаха ме и за да замажа положението казах:

- Аз откога ви казвам, че Ноел е най-голямата кучка, която може да съществува на този свят. Но никой не ми вярваше. - казах поучително и погледнах към Ева и Дан.

- Можем да ти кажем същото. - Дан ми върна многозначителен поглед.

Схванах. Имаше предвид Рей. Но... греши. Вярно, че последните дни не сме се виждали много. Пък и той като че ли не изгаря от желание да излизаме. Държи се странно - разсеян и студен е. Но... това е защото напоследък е зает, затова.

В отговор на Дан само се подсмихнах криво.

Вървяхме по асфалтираните алеи на парка, заобиколени от многоцветни лехи с различни, красиви цветя. Освен тях имаше и високи, широколистни дървета, които образуваха малка горичка с тайнствени пътеки. Въздухът беше приятно свеж, а небосводът се беше разделил на две - едната половина беше светлосиня и ясна, а сивите облаци бавно и сигурно го превземаха от другата страна. Сигурно щеше вали. Миришеше на дъжд.