Мило мое пънкарче!

Глава 29

**Eва**

Какво по-хубаво от шляене по магазините с приятелка и гаджето?

Успях някак да накарам Лина и Рей да отидем до мола да си избера дрехи за партито на Ноел. Поне вече могат да се понасят. Дори станаха приятели, близки при това. Честно казано, малко ми е странно. Но е по-добре от това Лина да го гледа на кръв, а Рей да се чуди защо тя го мрази.

- Тази как ми седи?- питам, облечена в светложълта рокля с дантела.

- Чудесно. Хайде да си ходим. - каза безразлично Лина.

- Каза така и за предната.

- Да, защото висим вече 3 часа и изпробва целия магазин. Хайде избирай вече. - каза с досада тя. - Полудявам тук.

- Щеше да е по-забавно, ако ти пробваше с мен. - погледнах я многозначително и взех следващата рокля.

- Няма смисъл да пробвам, защото няма да ходя на това скапано парти. - тросна се тя. - Даже не знам как успя да ме довлечеш тук. 

- Хайдеее, моля тее! - примолих се аз. - Може да вземеш от моите. Ето, тези не съм ги пробвала още. Все ще има нещо, което да ти хареса. - разрових из закачалките. - Тази например. 

Показах й среднодълга рокля в телесен цвят, с гол гръб.

Тя ме изгледа недоверчиво.

- По- скоро бих си избола очите, отколкото да нося рокля.

- Недей, отличителна черта са ти. - обади се Рей, който беше отишъл за кафе. - Ще е интересно да те видим в рокля. Сигурно много ще ти отива. - каза като седна до нея и отпи от кафето си.

- Ще ме видите, ама на кукуво лято. - размаха ръце тя.

- Хайде, знам, че ще ти стои прекрасно. - натиках я в пробната с рокля в ръце. Тя ме изгледа накриво докато дърпах завесата. Чувах я как проклинаше вътре.

След малко пердето изтърга по металния корниз и тя излезе.

- Леле, коя е тази мадама? - възкликна Рей и имаше право.

Роклята й стоеше страхотно. Беше по - слаба отколкото си мислех, но я изпълваше точно където трябва. Изглеждаше добре дори с обикновените кецове, с които беше.

- Страшно ти отива! Направо ще ги разбием на партито, ако изглеждаме така убийствено. - подскочих радостно аз, но тя разбира се, беше точно обратното.