Мило мое пънкарче!

Глава 54

**Зоелина**

Снощи беше най- удивителната нощ в целият ми живот. По цялото ми тяло пробягват приятни тръпки и не мога да спра да се усмихвам. Нашите решиха, че съм напушена или пияна. Но в момента се намирам буквално на върха на щастието и ще се опитам да задържа това невероятно усещане колкото се може по-дълго.

Всичко започна още с приготвянето ми за концерта. Дан цъфна на вратата ми докато още не бях готова.

- Какво правиш тук? Още е рано. – извиках през затворената врата. – Не съм готова.

- Хайде, отвори. Трябва да ти дам нещо.- зачука превъзбудено на вратата ми Дан.

- Не искам да ме виждаш така. – отвърнах аз.

- О, Боже! Просто отвори. – настоя той.

Открехнах вратата и надникнах навън, обаче Дан я дръпна към себе си и я отвори напълно. Аз още бях по домашните си пижамени панталони и с едно гримирано око. Бях облякла само любимата си лилава тениска с логото на TFK.

Виждайки ме така, Дан реши да ме подразни като каза:

- Яки гащи! – засмя се и кимна към домашните ми шорти.

- Млъквай! Казах ти, че не съм готова. – срязах го аз.

- След малко трябва да си. – каза и ми подаде червена тениска с черен надпис.

- Какво е това? - разгърнах да я видя. Беше с обложката на един от любимите ми албуми - „Welcome to the masquerade".

- О, Боже! Супер яка е! – подскочих радостно аз и го прегърнах силно. – Благодаря!

- Мислех си, че е подходяща за случая. – каза той и ми се усмихна чаровно.

- Точно навреме. Моята много си я обичам, обаче избледня и надписа се е поизтрил. – наведох поглед към избелялата си лилава тениска.

- Върви да я пробваш. – каза той.

Поканих го да влезе, но му казах да ме изчака в коридора. Той извъртя очи с досада, но остана там.

Отидох в стаята си и се върнах с тениската и тесните си черни дънки. Пасваха си страхотно. Оставаше ми само да си довърша грима.

- Можеш ли да се оправиш по-бързо? – попита той.

- Защо бързаш толкова? Още е рано.