**Зоелина**
Снощи беше най- удивителната нощ в целият ми живот. По цялото ми тяло пробягват приятни тръпки и не мога да спра да се усмихвам. Нашите решиха, че съм напушена или пияна. Но в момента се намирам буквално на върха на щастието и ще се опитам да задържа това невероятно усещане колкото се може по-дълго.
Всичко започна още с приготвянето ми за концерта. Дан цъфна на вратата ми докато още не бях готова.
- Какво правиш тук? Още е рано. – извиках през затворената врата. – Не съм готова.
- Хайде, отвори. Трябва да ти дам нещо.- зачука превъзбудено на вратата ми Дан.
- Не искам да ме виждаш така. – отвърнах аз.
- О, Боже! Просто отвори. – настоя той.
Открехнах вратата и надникнах навън, обаче Дан я дръпна към себе си и я отвори напълно. Аз още бях по домашните си пижамени панталони и с едно гримирано око. Бях облякла само любимата си лилава тениска с логото на TFK.
Виждайки ме така, Дан реши да ме подразни като каза:
- Яки гащи! – засмя се и кимна към домашните ми шорти.
- Млъквай! Казах ти, че не съм готова. – срязах го аз.
- След малко трябва да си. – каза и ми подаде червена тениска с черен надпис.
- Какво е това? - разгърнах да я видя. Беше с обложката на един от любимите ми албуми - „Welcome to the masquerade".
- О, Боже! Супер яка е! – подскочих радостно аз и го прегърнах силно. – Благодаря!
- Мислех си, че е подходяща за случая. – каза той и ми се усмихна чаровно.
- Точно навреме. Моята много си я обичам, обаче избледня и надписа се е поизтрил. – наведох поглед към избелялата си лилава тениска.
- Върви да я пробваш. – каза той.
Поканих го да влезе, но му казах да ме изчака в коридора. Той извъртя очи с досада, но остана там.
Отидох в стаята си и се върнах с тениската и тесните си черни дънки. Пасваха си страхотно. Оставаше ми само да си довърша грима.
- Можеш ли да се оправиш по-бързо? – попита той.
- Защо бързаш толкова? Още е рано.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...