Hidden - BG translation

Prologue ∞ Then I'd die wishing it was me instead of you.

http://hiddenfanfiction.alle.bg/  Вижте, ясно е, че няма да пиша буквално едно към едно с оригинала, тъй като буквалният превод не винаги звучи добре и не е приятен за четене. Старая се изреченията да имат смисъл и да звучат добре xD Лично аз не харесвам истории, пълни с несвързани и разпилени изречения xD И предварително се извинявам за несъответствия с някои думи или в подредбата на текста, все пак контекстът ще е еднакъв.  Извинявам се и ако има допуснати правописни грешки, случва се по невнимание... Ако на места текстът не ви звучи добре, не забравяйте, че това е превод xD ххх

Телата ни бяха толкова близо, че усещах дъха му върху лицето си. Температурата се покачваше бързо в малкото пространство, изпълнено със страх и тревога. Отново подпрях глава на стената, знаейки, че всеки момент апартамента ми ще бъде претърсен за всякакви следи от двама ни. Ще преровят всяка стая, докато не стигнат до тази-единствената, която се заключва отвътре. След което няма да се поколебаят да я съборят.

Усещах погледа му върху себе си, изгаряше кожата ми като лазер. Дори в тъмното виждах наелектризиращата зеленина в погледа му.

- Страхуваш ли се?

Тихият му глас прокънтя из тишината. Надигнах глава, за да сключим погледите си. Мислех си за всички пъти, в които ми беше задавал този въпрос.

- Ами ти? - отвърнах с въпрос.

Той погледна встрани, поемайки си въздух.

Гърлото ми бе сухо, а кожата мокра от потта, предизвикана от напрежението. Знаех, че вероятно гримът ми бе размазан, а кестенявата ми коса непокорно падаше по раменете ми. Сърцето ми биеше учестено.

- Роуз..

Стрелнах очи нагоре, за да срещна погледа му отново.

- Искам да ми обещаеш нещо. - гласът му бе нисък и дрезгав, пропит с отчаяние.

Кимнах бавно.

- Ако нещо се случи тук,...трябва да знам, че... - пое си въздух, прокарвайки ръка през косата си. - Искам да бягаш, ясно? - отново ме погледна.

Сбърчих чело.

- Какво имаш предвид?

- Искам да се върнеш в Ню Йорк, искам да забравиш за мен. - в очите му се четеше единствено болка.

Поклатих глава.

- Аз...аз не мога...

- Трябва да го направиш, Роуз, разбираш ли? Ако някой от нас ще го прави, искам това да си ти. - каза остро, а на врата му пулсираше вена.

Сърцето ми заби учестено.

- Не!  Няма да ти обещая това.

- Трябва. - каза, поклащайки глава. - Трябва да си тръгнеш от тук и никога да не се връщаш. Не се връщай да ме търсиш или каквото и да било..

- Няма да го направя! - отрязах го. Замлъкна и видимо се напрегна. Поех си въздух. - Ако нещо се случи тук, тръгваме или заедно, или никой от нас.

Той се бе вторачил в мен, отчаяно търсейки погледа ми. Мускул от челюстта му пулсираше,а дишането му бе неравномерно. По врата му блестеше пот.

Накрая той се разпадна пред очите ми, гледайки към скута си. Мисълта, че той няма да успее, ме ужасяваше, това, че те щяха да пуснат мен, но не и него.

- Не всичко се получава така, както ни се иска. - каза след известно мълчание. - Не всичко се получава перфектно.

- Не може да мислим така.  Това ще ни съсипе.

- Ако това не го направи, има хиляди други неща, които ще го направят.

Както винаги е било, аз бях оптимиста и той - песимиста.

- Какво ще стане, ако ти успееш, а аз не? - осмелих се да попитам.

Той прикова погледа си към мен.

- Тогава бих умрял, мечтаейки да съм бил на твое място.

Сърцето ми се качи гърлото. Горещи сълзи се появиха в очите ми, но ги изтрих бързо.

- Спри да говориш така! Спри!

Изглеждаше изненадан от грубия ми тон, но не каза нищо.

- Всичко, което казвам... - започна - е...

- Много добре знам какво казваш и искам да спреш да го казваш! - гласът ми звучеше писклив, дори граничещ с истерия.

Протегна се и хвана ръката ми, грубата му кожа се докосна до моята - мека. Потри утешително палеца си в опакото на ръката ми. Поех си дълбоко дъх няколко пъти, в опит да се успокоя.

- Просто ми обещай. - прошепна. - Обещай ми, че ще останеш скрита.

Не отговорих.

- Моля те, Роуз..Трябва да знам.

Преглътнах и кимнах. Ако имаше нужда да чуе това, тогава щях да се съглася.

- Кажи го! - помоли отново.

- Ще остана скрита. - прошепнах.

Точно когато щеше да ме придърпа в прегръдка, се чуха свирепи звуци, както и скърцането на свирепо изтръгната врата.