I want YOU {markhyuck}

🌒4🌘

И поредната безсънна ноща за Марк си замина, и слънчевите лъчи започнаха да навлизат в стаята му.

Той изпуфтя и се изправи. Направи сутрешната си рутина и се облече. Днес отново щеше да се срещне с Юкхей.

От както видя вампира с белите очи, нищо друго не можеше да измести мисълта му. Постоянно мислеше за това.

Как въобще беше възможно, и как беше разбрал къде е...това име което беше споменал дали не бе на вампира който уби, но и дори да беше откъде знаеше че той го е убил.

Толкова много въпроси се въртяха в главата на тъмнокосия, и той самия нямаше как да отговори на тях. Тръсна досадно глава, мислейки че така ще накара гладните въпроси да спрът да изникват в ума му, но не се получаваше.

Вече бе 9 часа, когато Марк излезе от дома.си и заключи след себе си. Запъти се надолу по улицата. Щеше да отиде в лабораторията на Юкхей и да провери докате е стигнал с експеримента си.

Лукас обичаше да прави странни неща с вампирите. Нарочно правеше разрез в телата им и следеше след колко време ще заздравеят. Оставя ше ги гладни, и след това правеше същия експеримент. Записваш всичко в тъмно синьото си кожено тефтерче, което беше пълно с всякакви странни експерименти.

Беше пробвал да вкара вкръвта на вампир урина от кон, беше използвал и отровен газ отново наблюдавайки какво се случва.

Марк рядко гледаше какво върши приятеля му, не искаше да гледа подобно неща, даже не одобряваше че Лукас оставя вампирите живи.

Чернокосия живееше за да убива. И щеше да стори всичко възможно да залови този вампир с рижавата коса и да го убие. Не знаеше защото онази нощ не го беше сторил, сякаш нещо го спря от това да забие кола в гърдите му. Сякаш почувства колко властен и силен бе вампира над него.

Отново мислеше за него... По дяволите!

Докато спореше с вътрешното си аз не беше усетил кога беше стигнал пред лабораторията на Лукас. Малкото помещение отвън не приличаше на стаят за "мъчения", а на обикновенна дървена постройка без прозорци...което беше до някъде странно.

Марк въздъхна и влезе в помещението.

-Лукас?
Слаба светлина идваше от лампата по средата на стаята.

-Тук съм..
Високото момче се показа из зад едната стена и се усмихна на приятеля си.
-Как си човече? Приличаш на парцал!