I want YOU {markhyuck}

🌘9🌒

Минаваше девет сутринта, когато гадното чука е на вратата накара Хечан да отвори очи и да се изправи до седнало положение върху леглото.

-Влез.
Вампира се отви и мина с ръка през косата си, придавайки и някакъв по добър вид.

Вратата се отвори плавно и вътре влезе Джено който държеше някаква папка. Брат му пристъпи към него и се усмихна.

-Татко каза да ти дам това.

-Какво е?
Рижавия посегна и взе папката от ръцете на брат си, оглеждайки я.

-Мисля че са документите за колежа.

-Оуу добре.

-Ти как си?

-А?
Малкото момче остави папката и го погледна.
-Добре съм просто се притеснявам за Чонло. Ами ако му направят нещо?

-Слушай не внимателно. Нищо няма да му стане. Ще го намерим, и се го спасим. Ясно?

-Да... Може би си прав.

-Ее аз ще тръгвам,  Ронджун ме чака навън.

-Чао.

Чернокосия вампир напусна помещението и слезе при приятеля си.

Донгхюк се отпусна отново на леглото и затвори очи за малко. Взе отново папката и я погледна.

-Ще бъде трудна година.
Въздъхна отчаяно и пусна  листовете до себе си.

***

-Мамо? Мамооооо, мамиии, оммаааа, мамче, маминцеее

-КАКВО?

-Да си ми виждала черните чорапи?

-Ох боже Хюк. За това ли ме извика?

-Мхм.

-Поняког се чудя, какво щяхте да правите без мен...

-Нямаше да мога да живея.
Рижавокосия се усмихна и отиде до жената, прегръщайки я.
-Обичам те мамо.

-Аз теб също, но само когато не ме ядосваш.
Жената се пошегува и потупа сина си по гърба.
-Хайд е оправяй си багажа, а аз ще ти донеса чорапите.

-Добре.
Вампира се от дръпна от прегръдката и тръгна към стаята си

си.

-Кажи и на брат си да си го оправи.

-Добре мамо.
Момчето се затича нагоре по стълбите и влезе в стаята на брат си с замах.
-Дженооо мама каза да си оправиш багажа.