I want YOU {markhyuck}

🌒42🌘

-Добре Марк, ще ти пиша после. Чао.
Лукас прекрати разговора и прибра телефона в джоба си. Затвори вратата тихо не искайки да събуди другото момче, но явно това нямаше как да стане, защото Джънглу не спеше.

Юкхей се обърна и тъмната фигура седяща на леглото меко казано му изкара акъла.

-Пресвета Дева Мария! Защо седиш на тъмно?
Високия бе сложил ръка на сърцето си и се протегна с другата ръка да светне лампата.

Вампира се усмихна и стана от меката мебел.

-Защо си идваш сега?

-С Марк се наложи да се гоним с един човек.

-С човек?
Лу се приближи към него и го поогледа скептично.

-Не точно човек...охх може ли да си легнем? М?
Светлокосия обви ръце около малкия кръст на другия  и ги при дърпа към себе си.
-Искам да спа.

-Тц, ти си едно високо бебе. Хайде. Ако ме пуснеш ще спим.

-Няма да те пусна!
Ловеца се гушна в него и въздъхна доволно когато Джънглу започна да прокарва пръсти през косата му карайки мускулите в тялото му да се отпуснат.
-Ще заспя ако продължиш с това.

-Ела да си легнем.
С малко повече сила Лулу успя да го отблъсне от себе си и да го хване за ръката. Върна се отново на леглото и седна дърпайки другия след себе си. Излегна се назад и Лукас се указа надвесен над него.

Светлокосия вече не изглеждаше толкова уморен, подла усмивка се бе настанила на лицето му и това пробуди смях у вампира.

-Нали ти се спеше?

-Не съм казвал такова нещо.
Защити се ловеца и го целуна нежно, едва докосвайки устните си с неговите.

-Да бе. Айде лягай вече искам да те гушкам.
Джънгу го дръпна за врата надолу и го гушна все едно големия бе плюшена играчка.

-Днес си в гушливо настроение май?

-Млъкни и заспивай. Късно е.

-Да, сър!
Лукас облегна глава на гърдите му и затвори очи оставяйки се в прегръдката на другия.

***

Положението на Джон вече беше по-добро. Сега лежеше на дивана в хола и спеше. Джено и Ронджун вече си бяха легнали, Тен все още седеше близо до любимия си, а главата му клюмаше заради умората.
Юта и Тейонг се бяха шмугнали в една от стаите и сигурно вече спяха.

В стаята тишината бе наделяла над всичко, а съня въобще не ловеше Донгхюк. Рижавокосия вампир се визираше в луната, но звънящия му телефон развали тихия момент. Побърза да вдигне без да гледа кой му звъни.

-Ало.

-Хюк, извинявай, че звъня толкова късно, просто исках да те чуя. Не съм те виждал цял ден.

-Не се притеснявай, без това не спях.
Донгхюк се обърна, за да види дали не е събудил някой, но свари Тен да лежи облегна на дивана до Джони. Отиде и взе едно от одеялата и го метна върху него след това се отдалечи, за да не вдига шум.

-Искаш ли да се видим? В общежитието ли си?

-Не, в дома на Ронджун съм.

-Да се видим в гората? До онзи дънер..знам че е късно, но....искам да те видя. Липсваш ми.
Хюк усети как лицето му се затопля и се прокашля сякаш опитвайки се да прикрие смущението си.

-Ще дойда.

-След десет минути ще съм там. Ще те чакам.

-Добре. Чао.
Връзката прекъсна и вампира побърза да излезе от къщата без да вдига много шум. Огледа се и бързо тръгна към гората.

Не беше твърде студено навън и затова Донгхюк не се беше взе връхна дреха. Сърцето му за бърза ритъма си срещайки се, че ще види Марк. Вълнение се разля из тялото му и вътрешно си повтаряше да се успокои. Започваш да осъзнава, че вече се влияе от това момче твърде много...макар, че знаеше какъв е, не можеше да спре това което се заражда в него. Плашеше се.

Много се плашеше.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Жива съм!
Новата песен на НСТ ме убива! Буквално!
И днес още една глава малко по-късно, затова тази е кратка искам следващата да е по-дълга.