I want YOU {markhyuck}

🌘48🌒

Джисънг застана пред вратите на голямото имение и въздъхна нервно. Вдигна ръка и почука на дървената врата.

Нямаше  минута и вратата се отвори, Чонло се показа и веднага се усмихна виждайки високото момче.

-Сънг.
Той се хвърли в прегръдките на момчето, заравяйки лице в сгъвката на врата му.
-Липсваше ми.

Джисънг обви ръце около кръста му пискайки малкия сак на земята.

-И ти ми липсваше. Наистина ли няма да има проблем?

-Да, спокойно. Не мисля, че хьонг ще ти направи нещо.
Малкия вампир се дръпна и го остави да мине навътре.
-Хайде. Чакат ни за обяд.

Сънг кимна и влезе навътре носейки нещата със себе си. Гледката вътре меко казано го учуди. Всичко вътре беше толкова красиво, толкова запазено, долавяше се старинното.

-Тук е прекрасно.

-Но е скучно. Сега вече ще съм щастлив и доволен.
Погледна го и се усмихна широко. Качиха се на втория етаж и Лоло му посочи в която стая ще спи. Остави го да се оправи и заедно слязоха в кухнята.

-Хьонг, Сънг е тук.
Джънгу се обърна и се усмихна широко.

-Здравей...
Поздрави ведро вампира.
-Ще ти счупя ръцете ако направиш нещо на малкото ми братче.

-Хьонг! Стига де! Сънг не го слушай.
Джисънг се уплаши за момент, но реши да не го показва. Кимна сковано и се усмихна леко.

-Обещавам че ще се грижа за него. Няма да го нараня.

-Само да си спазиш думата.
Лу се обърна и го посочи с ножа.
-Ядеш свинско, нали?

-Да, сър.

-Супер. Лоло харесвам това момче.
Чонло извъртя очи с досада и въздъхна.

-Спокойно той утре се връща в университета, няма да ти досажда.

-Внимавай с думите младежо! Туко виж си остана тук.
Вампира се подсмихна и започна да оправя масата.

-Спирам!
Лоло седна на масата и другото момче го последва.

-Джехюн ще седи с вас тук, не искам да ви оставям сами.

-Добре, аз и без това го харесвам.

-Значи се разбрахме?
Джънглу постави и последната чиния след което ги погледна. Получи две кимвания и се усмихна доволно.
-Супер. Не си забравил за довечера, нали?