I want YOU {markhyuck}

🌒18🌘

Топлата вода удряше напрегнатото тяло на Ронджун и караше мускулите му да се отпускат. Дребното момче въобще не бе на себе си последните дни. Всичко му идваше в повече искаше малко да се отърве от външния свят, искаше да се отдели от всичко и всички и да се изолиря, но не можеше.

Бе толкова вдълбен в мислите си че не чу отварянето на вратата. Скоро усети две ръце да обгръщат кръста му и без да отваря очи знаеше кой е. Отпусна се в ръцете на любимия си и сложи ръцете си върху неговите. Долепи гърба си до стегнатото му тяло и отпусна главата си назад. Джено се наведе леко и постави лека целувка по врата на светлокосото момче.

-Какво има? Нещо те тревожи.
Колкото и да се опитваше да скрие тревогата си, Джено го четеше като отворена книга. Джун се извърна леко към него и се повдигна на пръсти целувайки го. Чернокосия отвърна веднага обръщайки тялото му към себе си, притисна го към стената и уви кръста му здраво с ръцете си.

При срещата със стената Ронджун не задържа стона си, уви ръце около врата на по-високия и вплете едната си ръка в гарваново черната коса на Джено. Отвори устните си леко и позволи езика на другия да се докосне до неговия. Цялото му тяло започна да гори от докосванията на другия, всяка една клетка крещеше жадно за вниманието на другото момче.

Джено се отдели от целувката давайки му възможност да си поеме въздух, наведе се и зарови глава в сгъвката на врата му. Започна да поставя леки целувки като от време на време захапва ше някое определено място и оставяше лилаво петно след себе си. Спря се на мястото над ключицата на дребното момче и се усмихна леко. Облиза устните си и след миг кучешките му зъби се издължиха, прокара език по чувствителната млечно бяла кожа на Джун и захапка, впивайки острите си зъби в кожата на другия вампир.

-Д-джено.
Изкимтя жално Ранджун, а дишането му ставаше все по тежко. Не знаеше къде се намира, нито пък какво точно се случва, единствено искаше да се остави в ръцете на другия.. там не най безопасно, най сигурно.

Оскуба леко чернокосия, а от устата му не спираха стоновете от наслада. Джено се дръпна и облиза отново  устните си усещайки все още кръвта на дребното момче.

Отдавна чакаше този момент, отдавна желаеше да направи дребното момче свое и да покаже на другите че бе негово и те нямаха право да пристъпват до него.