I want YOU {markhyuck}

🌒45🌘

-Донгхюк. Донгхюк, събуди се.
Марк прокара ръка през косата му оправяйки я малко. Вампира измрънка доволно и се притисна към него без да отваря очи.
-Хюк, ако не станеш ще закъснеем.

-Само още 10 минутки.
Рижавокосия отвори очи за кратко, но отново ги затвори. Искаше да остане по дълго време така. Толкова му харесваше да усеща топлината на другия близо до себе си.

Спомни си за вчера и се усмихна широко. Подобно чувство не бе усещал близките години.

-Хюк, хайде.

-Оф, защо разваляш момента?
Изправи се мрънкайки под носа си, погледна към чернокосия и хвърли погледа си по горната гола част на тялото му. Взе възглавницата си и го удари с нея, Марк не очакваше това и не успя да избегне удара.

-Ейй, за какво беше това?
Марк се нацупи и стана от леглото отивайки да вземе кърпата от стола до бюрото.
-Ще се направя че това не се е случило.

-Правилно.
Донгхюк изтича зад него и го гушна в гръб увивайки ръце около врата му. Подскочи и се качи на конче върху другия. Минхюнг се засмя, но го хвана и тръгна с него към банята.

-Днес си много енергичен или има друг повод за тази радост?
Извърна глава леко назад и видя как ниска се изчервява.

-Млъкни вече!

***

-Видя ли? Само ми мрънка да станем.
Донгхюк вървеше напред по коридора на  университета и мрънкаше как другия го бил събудил. Скоро се спря рязко и Марк застана до него.

-Какво стана?
Погледна го и проследи погледа му виждайки две момчета които най безсрамно се натискаха по средата на коридора, но миг по късно разбра, че това е Лукас и приятеля му.
-Тц, тези двамата ще ме убият. Ела.

Донгхюк още не можеше да повярва на очите си. Джънглу се натискаше, но не беше това проблема, проблема бе, че се натискаше с ловец на вампири.

Явно и Джънглу се бе забъркал в същата беля като самия него. Ядоса се за момент и бързо дръпна приятеля си от ръцете на другия. Погледна ядосано към високото момче и понечи да го удари, но Лулу го спря.

-Хе- Ам, Хюк какво правиш?

-Ти добре ли си?
Рижавокосия го погледна ядосано. След това го задърпа след себе си към тоалетните.

Отвори бързо вратата и го блъсна навътре.

-Ти полудя ли?  Какво си мислиш като излизаш с този? Знаеш ли какъв е?
Хюк викаше и гледаше осъдително другия.

-Знам какъв е, Хечан. Но и той знае какъв съм. Обеща да не казва на никой, даже не е казал и на Марк, че те познава. Може да спреш да ми викаш.
И Джънглу повиши тон без да осъзнава.

-Той знае?
Очите на вампира се разшириха. Действа импулсивно и хвана другия за врата. Блъсна го в стената и бързо заби ноктите си във врата му. Зъбите му се удължиха.

-Х-хюк...пусн-ни ме.
Русия вампир започна да се бори, но нямаше как да се мери със силите на другия. Сравнение с него, той бе едно нищо.
-Ням-ма да к-ккаже на н-иккой. Мм-моля тте

Сякаш нещо просветна в ума на Донгхюк и той бързо го пусна. Отдръпна се назад и погледна към ръката си по която имаше кръв. Изплаши се за момент, че може твърде сериозно да е наранил другия, но след като го видя да се надига си отдъхна.

-Аз...и-извинявай Лу.

-Няма проблем, аз не бях прав, че не ти казах за нас. Но знам, че и ти и Марк не сте по различни.

-Аз не съм му казал, той ме видя, но му въздействах.

-Подейства ли му?

-Така мисля. Държи се както обикновено, не е споменавал нищо за вампири пред мен.

-Все някога ще трябва да му кажеш.

-Знам Джънглу, но не мисля че ще ме приеме.

-Струва си да пробваш братле.
Светлокосия се доближи до него и го прегърна през раменете.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Тъпа глава... Извинявам се за това.