I want YOU {markhyuck}

🌘33🌒

Марк и Донгхюк седяха в уютното кафене не далеч от университета, радвайки се на собствената си компания. Между двамата нямаше никакво напрежение. Думите само излизаха от устните им и разговора вървеше бавно и гладко.

Донгхюк пиеше черен чай докато Марк си бе поръчал кафе. Парата и на двете напитки се разнасяше из малкото пространство около тях.

-Откога живееш тук?
Марк надигна чашата си и отпи.

Донгхюк го погледна и се усмихна преди да отговори.
-От цяла вечност.

-Това значи?
Чернокосия не можеше да разбере отговора му и повдигна вежди въпросителна.

-От както се помня живея тук.

-Аа, ясно.

-Ами ти Марк?

-С родителите ми се местехме доста. Тук дойдох когато бях на четири и останахме.

-Ммм, значи си бил доста малък.

-Дам. Интересно е как до сега не сме се виждали. Щеше да е страхотно ако те бях срещнал по-рано.

-Да, интересно е.
Хюк се засмя притеснено и погледна навън виждайки тъмните облаци които се придвижваха много бързо.
-Оуу не.

-Какво има?

-Навън ще завали.
Рижавия се намръщи и продължи да наблюдава красивите облаци.
-Ще се намокря и косата ми ще стане на нищо. Това не е честно.
Ниския мрънкаше и това се с тори много сладко на Марк.

Ловеца не казваше нищо просто наблюдаваме другия и се подсмихваше на детското му държение.

-Марк? Ехо..
Мисълта му се прекъсна когато видя другия да ръкомаха пред него. Усмихна се и хвана ръката му. Преплете пръстите си с неговите и забеляза как другия веднага се изчерви.

-Какво има?

-А-аз...т-ти не ме слушаше и затова.
Погледа му падна върху ръцете им и се засрами още повече.

-Извинявай, бях зает да ти се любувам.

-Престани. Смущавам се.

-Срам ли те е?

-Даа.
Донгхюк сведе глава и опита да отскубне  ръката си, но това не се случи.

-Няма от какво да те е срам, Хюки. Е ще тръгваме ли?
Вампира кимна и двамата станаха. Чернокосия плати напитките и двата излязоха.

Все още не бе заваляло и това се хареса на двамата. Останаха още доста време навън, разхождайки се и държейки ръцете си.

-Ръката ти е много студен. Студено ли ти е?
Марк спря и погледна загрижени към ниския.

-Н-не.добре съм. Благодаря.

-Но ръцете ти. Чакай.
Чернокосия барзо смъкна раницата от гърба си и извади ръкавици от там. Дръпна внимателно ръцете на вампира и сложи ръкавиците. Донгхюк се засрами за пореден път този ден и сведе глава гледайки към меките черни ръкавици които му бяха доста големи.

-Ням-маше нужда.
Промърмори тихо гледайки все още към ръцете си.

-Имаше.
Мимхюнг обхвана брадичката му и повдигна главата му бавно. Наведе се и постави лека целувка върху устните му. Рижавокосия се подсмихна и уви ръце около врата му, целувайки го отново. Повдигна се на пръсти и пристъпи напред. Марк уви кръста му с ръце, притискайки го към себе си.

Движеха  устните си в синхрон, сякаш тамцуваха нежен танц. Изобщо не отразяваха хората които минаваха покрай тях и мърмореха неодобрително. Бяхва в собстен свят, само те двамата и никой друг. Донгхюк не знаеше защо се чувства толкова добре, не знаеше от колко години не бе изпитвал това чувство.

Последно се чувстваше така добре докато бе все още с Джони. Тогава изпитваше тази топлина и това приятно чувство което се разливаше из цялото му тяло и караха всички лоши неща да напуснат, сякаш не съществуват.

И двамата изобщо не забелязаха човека който ги наблюдаваше криейки се зад ъгъла и  въобще не подозираха колко наранен и предаден се почувства той.

***

Русия не спираше да поставя сладки целувки по врата на момчето което се намираше в скута му. Силните му ръце стискаха силно добре оформеното дупе.

-Лукас...
Тих стон напусна устата му, а нежните му ръце се вплетоха в русата и мека коса на Лукас, който така добре си вършеше работата.
-Не с-спирай. М-моля те.
Въздишки изпълваха малката стая, а слънчевата светлина бавно напускаше стаята.

Атмосферата стана още по страстна и изпълнена с желание.

Юкхей се отдръпна от врата на момчето и се подсмихна поглеждайки в какво състояние бе другия. Наведна се леко и завладя сладките устни които така добре пасваха с другите.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Имам малко усложнения с здравето и затова не качвах. Извинявам се.