Хечан е вампир.
Марк е ловец на вамири.
Какво става когато два различни свята се срещнат. И какво става когато убиеца се влюби в преследвача си.
WARNING 🚨... SMUT...🚨
Седмица мина от както Донгхюк бе погледнал Марк. Всеячески се опитваше да избяхва високия. Сърцето му още се сещале за целувката преди седмица и често забързваше ритъма си.
Най накрая лекциите му бяха свършили и той се запъти към общежитието където щеше да си почине добре.
Влезе в стаята си и видя че съквартиранта му го няма. Зарадва се от една страна и набързо съблече дрехите си отивайки под душа. Нагласи водата да е по-топла, но тялото му така или иначе не чувстваше добре температурата. Капките се удряха жестоко в напрегнатото му тяло докато накрая не го отпуснаха.
След дълъг душ Хюк излезе в кърпа увита около кръста си и отиде към гардероба. В момента в който отвори вратата на дървения шкаф външната врата се отвори с замах.
Донгхюк подскочи и погледна натам срещайки поглед с този на Джони.
-Хюк? Чернокосия се усмихваш, но изведнъж тя изчезна виждайки полу голото тяло на малкия.
-К-какво искаш? Рижавия вампир бързо се опита да прикрие слабото си тяло и се скри зад дървената врата.
-Търсех Тейонг.. Гласа на високия бе някак властен и това накара краката на дребното момче да се подкосят. Хватката му около вратата се затегна и успя да се задържи прав.
-Н-няма го т-тук. Не спираше да се взира в черните очи на другия. Сякаш отново виждаше пламъка в очите му, сякаш отново бяха лудо влюбени, сякаш отново нямаше кой да ги спре...
Джони явно усетил същото бавно започна да се приближава към дребния. Затвори вратата с трясък и за нула време се оказа пред другия. Силните му ръце рязко се обявиха около тънката талия на Донгхюк и го придъпа към себе си.
Хюк затаи дъх и погледна колебливо нагоре. Ръцете му стояха спокойно на гърдите на другия а цялото му тяло трепереше.
Капки падаха от мократа му коса и се спускаха нежно надолу по лицето, а след това и по торса му.
-Все още си толкова красив. Йонгхо вдигна едната си ръка и я постави на бузата на другия. Милваше я леко с палец вглеждайки се в очите му.
Няколко секунди им трябваха за да намерят познатата топлина в очите на другия.
Донгхюк не знаеше как стигнаха до тук, но сърцето и тялото му го искаха.
И ето сега се намираха в техен собствен свят. Хюк бе притиснат към стената, а силните ръце на Джони държаха здраво кръста му. Устни срещу устни бяха заплетени в страстна целувка. Хюк прокарваше пръсти през меката коса на високото момче което бе заето да изпива въздуха му.
Не знаеха от колко време се целуваха , не знаеха и защо го правеха, но телата им се привличаха..
Сърцата и на двамата туптяха в синхрон и това възбуди стария забравен пламък.
Донгхюк дръпна за косата другия показвайки му че има нужда от въздух. Джони с нежелание се отдръпна от малкия дишайки тежко.
Лицата и на двамата бяха за червени, а дишането им упестено. Всеки можеше да чуе сърцето на другия.
Хюк отвори бавно очи и погледа му се спря на чернокосия който бе забил поглед в него.
-Това не е редно Джони. Гласа му бе тих и немощен. Отново няколко секунди минаха в мълчание преди другия да го прегърне рязко и да зарови лице във врата му. Тръпки преминаха през тялото на рижавия вампир.
-Нищо на този свят не е редно Хюк.
🌙🌙🌙🌙🌙🌙 Кратко, но сладко! Утре пак.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
