🌒6🌘

687 60 0
                                    

Джено въздъхна и разроши косата си.

-Чонло е изчезнал.
Очите на Хюк се разшириха.

-Какво?  Как така? Къде е?

-Не знам Донгхюк. Разбрах от Джънглу вчера. По-миналата седмица Чонло не се прибрал, пък и не вдигал телефона си. Когато отишли да го потърсят в училището учителите казали че си е тръгнал вече. Никой не е видял нищо странно.

-Н-но кой може да го е направил.
Рижавокосия погледна към брат си.

-Не знам Хюк...не знам.

-Ще го намерим!
Хечан стана от дивана и стисна ръцете си в юмруци.
-Няма да позволя на още един важен за мен човек да си тръгне.

-Хюк първо се успокой... Щом още не си усетил нищо значи не му правят лошо, значи е добре. Ще го намерим, но първо трябва да помислим.

Ниското момче кимна и погледна към Джехюн.

-Хьонг ти ще участваш ли?

-Разбира се. Харесвам малкото дяволче и не бих искал нещо да му се случи нещо.

***

-Джисънг?
Чонло се изправи моментално виждайки високото момче пред себе си.

-Здрасти~

-Онзи Марк не е ли с теб?
Лоло се повдигна на пръсти и надникна над рамото му.

-Не. Днес дойдох сам.
Високия се почеса зад врата и се изчерви леко.

-Наистина ли?
Малкото момче се усмихна широко, и накара сърцето на Сънг да трепне за момент.

Каква сладка усмивка...помосли си Сънг и отиде до него.

-Е днес за какво ще говорим?

-Ммм не знам.

-Искам навън!
Чонло се намръщи и седна на металната маса, започвайки да клатушка късите си крачета.

-Искаш ли да излезем?
По-високото момче се подпря на масата до него и го погледна.

-Ще може ли?

-Мисля че няма да има проблем ако си с мен. Пък и няма да се отдалечаваме много. Ще се разходим...наблизо има парк, и ще гледаме Марк и Лукас да не ни видят.

-Наистина ли ще го направиш за мен.
Лоло погледна също към него и вече нямаше следа от намръщеното му лице.

-Мхм, само трябва да внимаваме да не ни видят.

-Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Вампира се метна на врата на кестенявокосия  и се гушна в него.

I want YOU {markhyuck}حيث تعيش القصص. اكتشف الآن