I want YOU {markhyuck}

🌒53🌘

Почукването на вратата стрес на двете жени, които обсъждаха седнали на дивана.

-Идвам.
Госпожа На стана от дивана и бързо запристъпва към входната врата. Бяха освободили прислугата по-рано днес и се налагаше сама да посрещне новодошлия.

Отвори леко вратата и чернокосата жена се показа пред нея.

-Здравей.

-Оуу, госпожо Сеу, много сте бърза.
Жената се засмя и пристъпи напред, след като Джой и отстъпи място, за да влезе навътре.

-Щом Хани звъни, значи е важно. Какво се е случило?
Двете дами разговаряха докато пристъпваха към хола където бе и госпожа Хуанг.

Джой успя да разкаже на кратко какво се е случило с двете момчета. Жената остана леко казано учудена. Стори ѝ се странно всичко това. Пожела да види двете момчета и Джой я придружи до стаята на сина си.

Госпожа Сеу влезе след нея и огледа тялото на лежащото момче. Доближи се до леглото и протегна ръката си слагайки я не челото му.

По пръстите на ръката ѝ бяха нанизани два пръстена. Едни на средния и едни на безименния. Върху двата пръстена бяха изобразени специфични символи, които в момента и помогнаха.

-Не трябва да се притесняваш.

-Моля?
Джой я погледна  и се приближи бързо.

-Казах, че не трябва да се притесняваш. Заради пълнолунието е. Утре или други ден ще се събуди.

-Но какво общо има луната с тяхното състояние?

-Нека слезем долу, ще ви кажа всичко.

***

-Лукас, как да съм спокоен? Няма го от три дена. Звъня, но не вдига. Даже не знам и къде живее. Боже...
Чернокосия хвана косата си между ръцете и я дръпна настрани.

-Може би е болен и не иска да те притеснява.

-Ти не разбираш, нали? Всеки ден ходим заедно до университета, ако имаше нещо той щеше да ми каже. Въобще не ми харесва това в момента. Нещо се е случило.

Лукас прехапа долната си устна опитвайки се да измисли нещо, с което да замаже очите на Марк. Не искаше да лъже приятеля си, но нямаше друг начин.

Самия той не знаеше каква причината Донгхюк да го няма от три дни, но бе сигурен, че Джънгу ще знае.