I want YOU {markhyuck}

🌘31🌒

Лукас лежеше спокойно на леглото си с затворени очи и просто си почиваше. Имаше да пише доклад за живота на Хирохито, но въобще не му се мислеше за това.

Чу се отварянето на вратата и китаеца отвори рязко очи. Изправи се бързо в седнало положение и погледна към новодошлия. Наистина го изненада госта му.

-Джънглу?

Русолявия само го погледна и отиде към леглото си. Остави там една книга и се за пъти към гардероба. Обърна кръв на високия и свали тениската си, а това привлече вниманието на другия. Загледа се в голата горна част на другия и забеляза малките рани по гърба му които все още кървяха, но странното бе, че не зарастваха.

Лукас бе доста запознат с тялото и цялата структура на вампирите. Стана от леглото и застана зад другия.

Мина съвсем леко с пръсти през раната на гърба му и другия рязко се обърна, прикривайки тялото си с тениската която туко що бе извадил.

-Защо не се лекуваш?

-Какво те интересува?
Джънглу го погледна бегло, но веднага извърна поглед.

-Знам всичко за вас, но това...това не е нормално. Освен ако раната не е от някой по висш от теб.

-Млъкни.

-Накарай ме.

Вампира го погледна и очите му смениха цвета си. Вдигна ръка и я обви около врата на Юкхей. Притисна го към отсрещната стена и се озъби насреща му.

-Млъкни ти казах.

Лукас започна да кашля опитвайки се да си поеме въздух. Знаеше че няма шанс срещу вампира, но все пак се опита да се освободи което не се случи.

-Хмм, какво стана? Защо не си отваряш вече устата? Оуу може би защото не можеш.
Джънглу имаше странно, доволна усмивка на лицето си.

Но скоро реши, че няма да постигне нищо така. Погледа на другия го изпиваше бавно и това го накара да трепне. Дръпна ръката си и го остави да си поеме въздух. Отдръпна се назад и очите му отново се промениха. Седна на земята и гушна краката си, притискайки ги към гърдите си.

-Извинявай. Не беше нарочно.

-Н-няма проблем.
Китаеца най накрая успя да си поеме въздух както трябва. Погледна към другия и се приближи към него. Клекна и постави ръка на гърба му.

-Ще...ще ми позволиш ли да се погрижа за раните ти?

Лу вдигна глава и кимна леко. Вярно бе, че раните на гърба му не се лекуват и доста го боляха, но той бе виновем за тях.

Изправи се бавно и другия го последва. Отиде и седна на леглото си чакайки действията на другия. Скоро исети памук напоен със спорт да минава по една от раните му. Изсъска тихо, за да не показва на Лукас слабостта си. Искаше да му покаже, че е силен, и че едни рани не са нищо за него.

-Готов си. Внимавай когато си обличаш тениската.
Лукас дръпна аптечката от леглото и я върна обратно в банята. Върна се пак в стаята и се настани до вампира.

-Сега ще може ли да поговорим?
Джънглу го погледна бегло, докато обличаше тениската от по-рано, след което кимна.
-Виж...не знам от къде да започна. Мисля че разбра какъв съм, но истината е че не винаги исках да бъда такъв. Баща ми също беше ловец, както и дядо ми и неговия баща бе.. Разбираш, от поколение на поколение се предава всичко. Като малък просто смятах, че е задължително и аз да стана ловец, но мен ме влечеше не самия лов, а структурата и какво се крие в тялото на един вампир. Знам че звучи странно. Винаги са ме учили, че вампирите са зли и трябва да се убиват. Това и правех е с приятеля ми. Той ги убива ще, аз ги изследвах. Хващахме някой живи и правехме експерименти с тях, но разбрах нещо. И го разбрах от теб. Разбрах че не всички вампири са жадни за кръв и за смърт. Разбрах че има и добри, марак че преди малко ми изкара акъла.
Лукас се засмя, а не след дълго и Джънглу също. Ловеца се зарадва, че накара другия да се усмихне.

-И аз искам да ти споделя нещо. Но ще си остане между нас.
Вампира вдигна ръка с вирнато кутре, и другия се засмя отново, но улови пръстчето със своето.

-Обещаван.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Аз защо ли ви обещавам..като не спазвам. Извинете.
Гадна седмица беше.

Кун ми е слабост. *-*