I want YOU {markhyuck}

🌘56🌒

Донгхюк размърда леко краката си, усещайки ги схаванати. Дръпна леката завивка та, с която бе завито тялото му и седна на ръба. Изправи се бавно, но главата го заболя и тялото му се върна рязко назад. Огледа се и забеляза, че навън вече е тъмно. Луната се виждаше ясно през прозореца му.

Сети се за това, което странната жена му каза. Дали трябваше да каже на баща си?
Беше ли правилно всичко това?

Чу тихия говор идващ от долния етаж и с мъка се изправи. Отвори вратата и бавно зачристъпва към стълбите. Слизаше бавно стъпало по стъпало, внимаше да не се спъне.

Главата все още го болеше леко и всичко в ума му бе каша. Не помнеше какво се бе случило. Имаше някой ясни спомени, за това как Ронджун припадна, Джено плачеше.. Всичко бе хаос.

-Мамо?
Донгхюк промърмори тихо. Джой се обърна рязко изпускайки чашката от ръката си. Изправи се рязко и сълзи избиха в очите ѝ.

-Хюк? Боже мой, добре си.
Чернокосата жена гушна сина си.
-Добре си.

-Добре съм, Мамо.
Вампира обви с ръце жената притискайки се към нея.

-Щях да умра от притеснение.
Джой се отдръпна хващайки лицето му в малките си шепи. Усмихна се, радвайки се на сина си. Щом той бе добре, значи нищо друго нямаше значение в момента.

-Всичко свърши, добре съм.

-Ела да седнеш.
На дивана седеше и баща му. Донгхюк кимна и отиде до дивана. Джемин се изправи рязко виждайки сина си.

-Кога се събуди?

-Преди малко, не знам.
Рижавокосия вампир седна на дивана и се отпусна назад усещайки умора в тялото си.

-Какво видя?
Заговори висшият вампир.

-Моля?

-Беше в безсъзнание четири дни. Получил си видение. Какво беше?
Проговори отново Джемин гледайки към сина си.

-Четири дни ли?

-Да, Хюк. Ронджун все още не се е събудил.
Майка му положи ръка върху рамото му и се усмихна леко. Сълзите отдавна намаляха, но следите от тях се забелязваха.

-Той добре ли е?

-Добре е. Чакаме го.

-Ами Джено? Той къде е?

-Не е излизал от стаята в която е Ронджун.

-Всичко което стана е странно. Някаква жена дойде при мен. Каза ми, че Той идва. Не знам за кой говори. Бях затворен в ковчег. Имаше надгробна плоча и беше написа датата 06.06.1900-06.06.2020. Не знам какво общо има това с всичко, което ми се случи.

-Той?
Джемин гледаше странно към сина си. Той? Кой можеше да е това. Стария вампир все още не можеше да асимилира какво точно трябва да значи всичко това.

-Не знам какво имаше предвид тя.

-Трябва да видим и Ронджун. Може и той да е видял нещо.
Донгхюк кимна в съгласа и се притисна към майка си гушкайки се. Жената прокарваше нежно ръката си през оранжевата му коса.

-Искаш ли да поспиш?
Донгхюк поклати отрицателно глава и се загледа към прозореца. Нощта щеше да е дълга.

***

-Какво се е случило?
Джони ходеше след майка си, след като бе чул, че нещо странно се е случило в дома на На.

-Донгхюк и Ронджун са в безсъзнание от четири дни. Госпожа Хуанг ме викна да помогна. Донгхюк получава някакво видение, но за Ронджун не съм сигурна. Не успях да го видя. Защо се интересуваш?

-Просто дочух от великите. Донгхюк добре ли е?

-Добре е. Все още се притесняваш за него, нали?
Джони избегна погледа на майка си.

-Да.

-Ясно. Аз ще вървя, може да поканиш Тен за вечеря.

-Ще му кажа. Чао, мами.

-Чао,скъпи. Пази се.

-Не съм малък!
Жената се засмя преди да затвори външната врата. Джони остана още малко време в салона преди да отиде до кухнята. Една от прислужниците приготваше нещо, но веднага забеляза чуждото присъствие.

-Господарю. Какво ще желаете?
Жената се усмихна мило на чернокосото момче.

-Тен ще дойде. Искам да ни сготвиш любимото му. Моля те.

-Няма проблем. Ще бъде готово когато младия господар дойде.

-Благодаря ти!
Джони изтича от кухнята директно към стаята си. Грабна телефона от бюрото си и набра номера на тайландеца.

-Какво има Джони?

-Искаш ли да дойдеш в нас за вечеря. Мама излезе, а татко има бизнес среща извън града. Казах да направят любимото ти. Може да гледаме и някой филм.
Джони говореше ентусиазирано. Не бе виждал ниския вампир скоро и просто искаше да го гушне сега.

-Звучи чудесно. Само да се облека и идвам.

-Искаш ли да те взема? Не желая да се разхожда сам вечер.

-Няма проблем, мога да се защитавам.

-Ама аз ще се притеснявам

-Стига, няма за какво.

-Добре, но побързай.

-Добрем, чао.

-Чао, Тени!
Джони затвори и метна телефона отново. Само трябваше да изчака гаджето му да дойде.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Три черти обхват!
Дописвам още една глава и по-късно или утре ще я кача!