I want YOU {markhyuck}

🌒62🌘

Слънцето се прокрадна бавно през завесите и освети стаята карайки Ронджун да отвори раздразнено очи. Светлокосия се завъртя и притиснат тялото си към другото. Затвори отново очи с намерението да заспи, но явно Джено вече бе усетил, че е буден.

Чернокосия започна да целува врата му придвижвайки се нагоре. Отвори очи и се усмихна широко.

-Добро утро~
Прошепна Джено в ухото му и постави малка целувка на бузката му.

-Ммм, защо не ме остави да спа? Тц, ужасен си!
Ронджун го избута от себе си и дръпна завивката гушвайки се в нея като малко дете.

Джено седеше и го наблюдаваше изненадано. Стана от леглото и отиде към прозореца. Дръпна завесите настрани и позволи на слънчевите лъчи да навлязат още повече в стаята.

Обърна се с лице към леглото, но бе ударен с възглавница в лицето. Меката възглавница падна на земята след удара и Джено погледна към Ронджун повдигайки едната си вежда.

-Ще ми обясниш ли защо си толкова кисел, Джуни?

-Мммм, искам да спа. Пречиш ми. Махай се вече.
Джун махна с ръка и завесите отново закриха прозореца. Стаята потъна в мрак.

-Гониш ме от собствената ми стая, интересно..
Усмивка пропълзя по лицето на вампира. Приближи се отново към леглото и скочи отгоре сядайки върху Ронджун. Хвана ръцете му и ги вдигна над главата му, държейки ги с едната своя ръка.

Ронджун отвори мързеливо очи и го стрелна с злобен поглед.

-Махни се Джено.
Измрънка и опита да откъсне ръцете си от хватката на другия, но не успя.

-Искам да знам какво ти е. До сега не си бил толкова кисел.
Джено се наведе приближавайки лицето си до неговото.

-Просто ми се спи.
Джун извъртя очи с досада и Джено забеляза проблясъка в тях.

-Държиш се странно откакто припадна.

-Не си измисляй. Поне ми пусни ръцете.
Джун отново се опита да се освободи, но чернокосия не го пусна и това раздразни другия още повече.
-Стига Джено! Пусни ме.

Джено се вгледа в него за няколко секунди след което се отдръпна. Стана от леглото отново и отиде до гардероба вадейки си дрехи. Облече се набързо и се насочи към вратата.

-Ще бъда долу. Когато решиш, ела.
С това Джено напусна стаята оставяйки Ронджун сам.