I want YOU {markhyuck}

🌘17🌒

-Хей Хюк.

Донгхюк чу гласа зад себе си и се обърна усмихвайки се.

-Какво става Джънглу хьонг?

-Все едно и също, ами при теб?

-Хх нищо ново. Знаеш лекции, учене и всякакви такива.

-Ми така след като записа тази специалност.
Засмя се по големия и обви ръка около раменете на рижавокосото момче.

-Хей, какво против имаш специалността ми? Да не бе твоята да е много хубава.
Вампира се намуси и го удари с лакътя си леко в корема.

-Само да ти кажа скъпи ми Хюки, рисуването е много по добре от физиката.

- Да бе, мечтай си.

-Ей Джънглу.
Двете момчета намалиха крачката и се обърнаха виждайки високо русо момче да тича към тях. Джънглу се изчерви и сведе глава.
-Ох... Аз... Извинявай че те притеснявам, но съм си забравил домашната в общежитието, а не знам къде са ми ключовете и... Ще ми дадеш ли твойте?

Високото момче се почеса нервно зад врата докато обясняваше за нелепата си случка.

-Аз..да разбира се.
Джънглу започна да рови из чантата си и когато намери ключовете ги подаде на другото момче и се узмихна срамежливо. Лукас взе ключовете и ръцете им се докоснаха, вампира се изчерви още повече и хвана Донгхюк за ръката тръгвайки надолу по коридора.

-Кой е този?
Попита малкия обръщайки се назад за да огледа другото момче.

-Съквартиранта ми.

-Не е зле.

-Мхм.

-Заедно ли сте вече?
Попита направо малкия.

-Донгхюк! Какви ги говориш?

-Еми като гледах реакцията ти си личи че го харесваш.
Обясни другия докато гледаше червеното лице на приятеля си.

-Не е вярно!
Възрази русия и го изгледа на кръв.

-Да бе, и Джено не е всеки ден при Ронджун, не на мен тия хьонг.

-Ма аз наистина не го харесвам.

-Да, да..

-Наистина!

-Ма аз сега нищо не съм казал.
Защити се Хечан и вдигна ръце във въздуха.

***

Марк отвори вратата на стаята и влезе въздъхвайки уморено. Остави нещата си на бюрото и съблече якето си. Преоблечен се набързо, обличайки удобни и свободни дрехи. Погледна към съквартиранта си който лежеше и гледаше нещо на телефона си.