I want YOU {markhyuck}

🌘27🌒

-Здравей...
Бе единственото което промълви Хюк преди пред очите му да избия мрежа и всичко да се замагли, тялото му отпускайки се в студената земя.

-Донгхюк!
Матк дотича до тялото му. Обърна го внимателно по гръб и положи главата му в скута си.
-Ейй събуди се!
Шляпна леко бузата му в опит да го събуди, но от другия не получи и поръдване.

За миг паниката го обзе, но знаеше че това няма да помогне и опита да се успокои.

-Хайде Минхюнг мисли...мисли.
В главата му настъпи пълен хаос и не знаеше какво да прави.

Времето летеше а главата му не пораждаше никакви идеии. Скоро усети леко бутане и погледна надолу.

Сърцето му ускори ритъма си виждайки как рижавокосия отваря бавно очите си.

-Боже мили благодаря ти! Хей добре ли си? Хюк?

На вампира му трябваха няколко секунди да асимилира какво става. Опита се да стане, но тялото му бе изтръпнало и не успя. Погледна нагоре и видя Марк който го гледаше загрижено, но и изплашено.

Бузките му придобиха червен оттенък и скри лицето си в ръце.

-Какво правиш?
Хюк промърмори тихо.

-Добре ли си?

-Да.

-До преди малко не изглеждаше добре.

-Извинявай за това. Често се случва.

-Да забелязах. В университета когато припадна отново, но тогава Джони не ме остави да ти помогна.
Хечан се намръщи чувайки името на другия.

-Тц той е навсякъде.
Най накрая успя да стане и разтри леко глезена си, при падането се бе ударил, но нямаше да го боли дълго време. Въздъхна и се опита да стане, но краката му под дадоха. Тъкмо когато си мислеше че ще падне силна ръка се уви около кръста му и го задържа прав.

-Внимавай де!
Вдигна поглед и го срещна с този на Марк. Лицето му се оказа пред гърдите на високия и се изчерви още повече..

-Извинявай.
Сведе поглед и постави ръце на гърдите му. Марк забеляза изсъхнала кръв по ръцете му, но не видя рани.

-Откъде е?
Хюк не разбра въпроса му и го погледна объркано.

-Кое?

-Кръвта...

-Аз..
Погледна към ръцете си, но не знаеше какво да каже. Как щеше да му обясни че е негова, но раните му са заразна ли защото е безсмъртен и тъй като пие кръв редовно е по силен трима като него. Извъртя очи с досада докато си мислеше за това.
-Ами не е моя.

-А на кой е?
Да защо му трябваше да задава въпроси. Хюк се изнерви от въпросите. Сега как щеше да се измъкне... Ами ако... А дали щеше да сработи...

Вдигна погледа отново към другия и се усмихна леко. Повдигна се на пръсти, а ръцете му се плъзнаха нагоре по гърдите на другия. Уви ръце около врата на Марк и приближи лице до неговото.

Минхюнг не се отдръпна, единствено уви и другата си ръка около кръста му, притискайки малкото му тяло към своето. Дали този път щеше да го направи..

Погледите им се срещнаха и в съзнанието на двамата изплува случката от вчера. Разстоянието между тях се скъсяваше с всяка изминала секунда..

И това бе. Устните им се сляха в едно и вълнението се разля из телата им. Марк раздвижи устните си бавно чакайки този момент с нетърпение. Хюк потрепна леко, но отвърна. Краката му се разтрепериха и добре че беше здравата ръка на другия че до сега отново да бе на земята.

Устните им горяха от целувката която се развиваше в този момент. Телата им се прбличаха толкова много, но Донгхюк знаеше че това не е правилно.

Отвори очи бавно и видя че тези на Марк са затворени. Момента бе развален от недостига на въздух. В монта в който устните им се отделиха празнотата се усети веднага.

Рижавия вампир се възползва от момента и изчезна преди другия да го е усетил.

Марк отвори бавно очи и се огледа объркано.

-Донгхюк? Донгхюк?
Започна да се върти в гръг оглеждайки се. Къде бе изчезнал? Ами ако това бе сън?

Мисли влизаха и излизаха от ума му, хвърляйки го в шах.

🌙🌙🌙🌙🌙
Лол качих глава. Тя е специално за един човек. Той си знае кой е!❤