I want YOU {markhyuck}

🌘40🌒

- Марк побързай!
Лукас вече бе няколко крачки пред него и доста бързаше не искайки да стане нещо.

-Бързам.
Чернокосия гледаше да ходи по стъпките на приятеля си и да не изостава, но също така се оглеждаше. Щом  мъжа им се обадил и съобщил какво става двете момчета веднага тръгнаха. Сърцето на Марк препускаше отдавна не се бе изправял срещу вампира, което бе почти нетипично за него, но се сети, че от както започна да се влачи след Донгхюк и да излиза с него почти бе забравил какъв е и какво е призванието му.

Силните му ръце стискаха здраво сребърен нож, който бе извит. Лукас нямаше нищо в ръцете си, но Минхюнг знаеше, че другия не е дошъл точно с нищо.

-Лукас, може ли да те попитам нещо?
Русокосия го погледна съвсем бегло, но кимна.

-Какво има?

-Ми напоследък си...как да го кажа. Различен си. Усмихваш се, не ми говориш за странните ти работи свързани с това какво има в тялото на едни вампир. Не споменаваш дори и лабораторията. Като казах лаборатория.. Какво стана с този малкия вампир. Чинло?

-Името му бе Чонло. Пуснах го.
Марк спря за момент гледайки гърба на другия.

-Ти какво?

-Пуснах го.
Повтори отново китаеца и се обърна леко към него.

-Ти побърка ли се? Как можа да го пуснеш?

-Какво искаш!? Да го държа вечно затворен? Щеше да умре Марк! Щяхме да го убием!
Нервите на Юкхей вече се йъсаха и несъзнателно той започна да крещи по другия.

-И какво ти пука!? Та той е вампир за бога!

-Тц, така или иначе друго ще говориш после.
Измрънка Лукас под носа си.

-Какво каза?

-Нищо. Хайде, хьонг може да е в опасност.
Спора приключи и двамата продължиха да вървят към местоположението.

Скоро пристигнаха, но гледката която им се предостави пред очите бе показ, че са твърде закъснели. Ритъма на сърцето на Марк се забърза , препускайки като никога до сега.

Чернокосия хвърли всичко и се заточа към мъртвото тяло. Коленичи хващайки лицето на възрастния мъж в ръце. Доплака му се, не знаеше защо, но гадни сълзи се настананиха в очите му.

Този човек бе при него толкова години, бе научил доста неща от него,  а сега, сега той лежеше мъртав в ръцете му.