I want YOU {markhyuck}

🌘38🌒

Минхюнг все още седеше в коридора не можейки да разбере какво се случва. Донгхюк едва се бе събудил и веднага тръгна със съквартиранта му. Откакто се бе нанесъл, Марк смяташе Джони за доста странен и наперен тип. Може би трябваше да го наглежда по отблизо.

Разгони набързо мислите които го бяха налегнали и тръгна към изхода. Звънна набързо на Лукас, за да се срещнат и излезе от голямата сграда. Запъти се към кафенето близо до общежитиета, защото там щеше да го чака другото момче.

***

-Хюк, на къде?
Джони караше колата, а Донгхюк седеше на пасажерското място и му казваше на къде да кара, опитвайки се да си спомни добре образа.

Знаеше, че Шинби все още е жива, защото не усещаше страданието ѝ все още, но това не беше пълна гаранция, че нещо може да и се случи всеки момент.

-На ляво.
Колата зави рязко наляво и трите момчета отзад се сблъскаха едно в друго.

-Не ни убивай, ако обичаш!
Юта се извика изведнъж гледайки лошо към приятеля си.

-Млъкни преди да съм спрял и да съм те изхвърлил навън!

-Тц, тъпак.
Японеца си мърмореше, но спря виждайки погледа от страна на Тейонг.

-Спри!
Хюк се извика изведнъж и черната кола спря рязко. Джони го погледна.

-Тук ли е?
Рижавокосия само кимна и петте момчета слезнаха.

Намираха се на няколко километра извън града, а до пътя се вирееше голяма гора. Дърветата високи и стръмни при даваха зловещ вид и всяваха страх и величие у всеки. На никой от вампирите не им направи впечатление и с бързи крачки се запътиха навътре в гората. Хечан не си спомняш мястото и затова им бе трудно.

-На къде сега?
Джони спря до него и всички се огледала хаотично наостриха уши опитвайки се да уловят някакъв звук, но не се получаваше. Сякаш бяха съвсем сами.

-Не знам, но мисля, че знам как да намеря мястото.
Всички впериха после в рижавия вампир и Йонгхо веднага предположи какво иска да прави.

-Не, не, не и пак не. Да не си посмял!

-Нямаме друг избор, Джони. Не се дръж като дете.
Донгхюк искаше да се опита да върне видението, но и се страхуваше след като предния път едва успяха да го събудят. И преди години също се бе пробвал и Джони бе ставал свидетел на това и не смята да позволи малкия да се пробва пак.

-Не се държа като дете! Какво не ти е наред!
Чернокосия вампир неволно започна да вика, ядосвайки се.
-Знаеш ли какво стана последния път, а? Ами преди това? Едвам те събудиха Хюк! Няма да позволя отново да те видя в тако положение. Ще измислим друг вариант.
Тен се доближи и хвана ръката му искайки да го успокои и това стана за един миг.

-Ами ако докато ти мислиш тъпия си вариант вече е твърде късно, м? Тогава какво? Шинби е моя приятелка и няма да оставя някой нищожен червей да я докосно и с пръст. Затова млъкни!

Напрежението между двамата ескалира твърде бързо и другите три момчета просто седяха и мълчаха без да казват каквото и да е. Без повече да чака отговор Донгхюк седна на земята и затвори очи опитвайки да си представи образа на Шинби в главата си.

Всичко затихна изведнъж. Всички наблюдаваха внимателно Донгхюк, който не даваше признаци какво става.

Сякаш нещо просветна и тогава Хюк го усети.

Усети лекия ток който премина през тялото му и скоро разтвори рязко очи. Виждаше всичко през мъгла. Зениците му станха бели като сняг и пред него всичко изчезна, миг по късно появявайки се картина.

Хечан веднага разпознат Шинби която тичаше из гората вече изморена...зад нея видя и мъж, възрастен мъж, който се опитваше да я настигне. Опита се да запомни откъде минава момичето, но нещата се развиха по друг начин. Мъжът който я гонеше изстреля нещо към нея, и то я улучи.

Шинби извика от болкока и Хюк веднага се хвана за рамото усещайки същото.

Миг по късно всичко изчезна и тялото на рижавокосия падна назад безжизнено.

-Донгхюк?
Юта бързо се доближи до него и подхавана тялото му, вдигайки го.

Момчето в ръцето му се размърда и отвори очи. Опита се да фокусира всичко което бе пред него и с малко усилия успя. Размърда се повече показвайки на японеца, че иска да слезе и той го пусна.

-Знам къде е.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Как сте, слънчица?