I want YOU {markhyuck}

🌘23🌒

Ронджун стоеше и гледаше към майка си. Жената чакаше обяснение, но единственото което каза Джун е че не знае за какво говори тя.

-Оуу моля ти се Джун. Да не мислиш че съм сляпа? Вижда го Ронджун, виждам го!

-К-кое?
Светлокосия се заигра с пръстите на ръцете си и опита малко или много да прикрие притеснението което се разливаше все повече по тялото ми.

-Белега.
Край това беше. Тялото му се стегна и той вдигна главата си поглеждайки към майка си. Ръцете му бързо се вдигнаха и той ги постави на врата си криейки едвам забележими белег.

-Но ти..как?

-Виж скъпи аз съм ти майка. Усещам тези неща и не съм сляпа както казах.
Жената се засмя  и се приближи към сина си. Прегърна го и погали гърба му окуражително.

-Аз...извинявай- Казах на Джено че не е редно.
Ронджун се ядоса и измърмори ядосано, което накара майка му да го погледне изненадано.

-Аз ще изляза мамо.

-С Джено ли?
Джун игнорира майка си и тръгна към вратата.

-Чао мамо, обичам те.

-Чао Джуни.
Ронджун излезе и първата му мисъл бе да отиде към Джено. Без да се замисля тръгна към имението.

***

Джисънг натисна дръжката на голямата врата и влезе навътре.

-Чонло? Къде си.
Високото момче се огледа и тръгна към тъмната част на стаята. Очите му се разшириха виждайки телцето на дребния вампир на земята.

-Лоло?
Хвърли телефона който държеше в ръката си и бързо се приближи до телцето. Клекна и сложи главата му в скута си. Шляпна го леко по бузката, но нямаше отговор.

За миг се паникьоса, но реши че ще е по добре да запази спокойствие и да мисли какво може да му е. Ами ако се беше резболял?

Сложи ръка на челото му, но не бе топъл.

-Хайде Джисънг мисли... Лукас!
Светлокосия се пресегна и взе телефона си. Набра номера на високия и за чака търпеливо.

-Ало Сънг какво има?

-Хьонг Чонло... Не се събужда!
Малкото момче вече едвам се съдържаше да не заплаче.

-Как така?
Лукас спря на място и другото момче което ходеше рамо до рамо с него също спря.