I want YOU {markhyuck}

🌒30🌘

Донгхюк отдавна не мислеше трезво целувките от страна на високия го връщаха назад във времето. Спомени заливаха мислите му, но нещо ги спря или по точно някой.

Марк.

Това бе достатъчно на Хюк да се съвземе и да отблъсне Йонгхо от себе си.

-Не може да го правим..
Продължи със сериозен тон.

-Донгхюк какво има?
Чернокосия се опита да хване ръката му, но другия се измъкна ловко.

-Виж Джони, ти вече обичаш някого и той обича теб. Аз не искам отново да съм наранен затова моля те да ме оставиш.

-Аз-
Сякаш буца заседна в гърлото на големия. Съвсем бе забравил за Тен.

-Знам че това което имаше между нас бе истинско, но то отдавна свърши Йонгхо. Съжалявам.
С това изречение Донгхюк взе дрехите си и побърза да отиде в банята.

Стоя там известно време и излезе чак когато чу отварянето и затварянето на външната врата. Сълзи избиха в очите му защо всичко в живота му вървеше на обратно. Дръпна завивката от леглото си и легна. Зави се през глава и остана сам с мислите си.

***

-Лукас? Добре ли си?
Марк ръкомахаше с вилицата опитвайки се да привлече вниманието на приятеля си.

Русокосия гледаше в една точка и не отразяваше нищо. Яденето пред него не бе пипнато и с пръст. Мислите му летяха надалеч от университета, а именно към Джънглу. Не бе виждал момчето от случката. Не смееше да каже на Марк за това защото знаеше какво ще последва, каза и на Джисънг да си мълчи.

Въобще не бе очаквал че Джънглу може да е...може да е вампир. Опита се да говори няколко пъти с него, но всеки път другия го отбягваше. Не се прибираше в общежитието или пък излизаше в момента в който Лукас влезеше в стаята.

Взирайки се в една точка в полезрението му попадна не кой да е, а русия вампир. Лукас рязко стана и побегна към него.

Сега бе шанса му. Игнорира виковете на Марк зад себе си. Стигна бързо и хвана другия за ръката преди да е излязал от столовата.

Срещна изненадения поглед на другия и без да казва никой го изведе и го по влачи след себе си. Влезе в първата стая която видя, а тя се оказа малката стая на чистачите. За щастие се оказа празна.

Лукас затвори бързо вратата и притисна Джънглу към нея. Гърба на ниския се опря в студената врата и това го накара да погледне нагоре. Срещна поглед с този на високото момче.

-Какво искаш от мен?
Джънглу не смяташе да сваля гарда си дори и за минута.

-Искам да говорим.
Започна на равен тон Юкхей.

-Няма за какво са говорим.

-Оу, напротив има!

-Тон ли ми държиш?
Лу повдигна вежда и се засмя. Вдигна ръце и ги постави на гърдите на другия. Повдигна се на пръсти и се доближи до ухото на китаеца.
-Чуй ме скъпи...не се закачай с мен. Знам как да хапя.
Мина с език по ухото му и захапа леко меката част. Бутна Лукас по гърдите и той се отдръпна.

След това Джънглу напусна стаята оставяйки Юкхей в дълъг  размисъл.

Русия се подпря с ръце на стената и опита да се успокои.

Как можеше едно момче да го изкара извън нерви..

Въздъхна уморено и мина с ръка през косата си. Излезе от стаята и се запъти към следващата си лекция.

Остатъка от деня му мина ужасно бавно. Накрая реши да поговори с Марк. Каза му, че не се чувства добре и когато е напуснал столовата просто е отишъл до тоалетната. Чернокосия му повярва и не задава повече въпроси. След приключването русия побърза да се сбогува с Минхюнг и набързо се прибра в стаята си. Нахълта вътре с очакване да види  момчето от по рано, но него го нямаше.

От една страна се натъжи, но от друга си отдъхна, че няма да води отново спор. Сърцето му все още туптеше по бързо от колкото трябва. Думите на вампира го бяха развълнували.

🌙🌙🌙🌙🌙
Обещах все пак!
Треньорката ме мрази :')