I want YOU {markhyuck}

🌘5🌒

-Чонло! Къде си?
Марк влезе навътре в тъмната стая.

-Тука съм.
Дребното момче изскочи пред него и накара Марк да подскочи.

-Божичко...не прави така малчо.

-Аха добре. Какво искаш? Пак ли ще ме храниш?
Очичките на Лоло светнаха и той погледна към тъмнокосия.

-Не. Илл.

-Тц тогава за какво си дошъл, да ме убиеш? Или да ме изтезаваш?

Двете момчета не го отразиха и той просто си тръгна.

-Е от колко време си тук Чонло?
Джисънг седна на пда като него, но на разстояние, не искаше да го притеснява.

-Не знам...може би една седмица или две.
Вампира повдигна рамене и се усмихна леко.

-Лукас хьонг стори ли ти нещо?

-Не.

-Ами Марк хьонг, знам че той не понася вампирите. Не знам какво има против тях.
Високия се ядосваше на това което двамата му хьонгове вършеха. Според него вампирите също са хора, но по различни.

-Не...

-Радвам се. Еее тъй като ще седем цял ден тук... Ами... Искаш ли.. Такова.. Да си поговорим.
Сънг се почеса нервно зад врата и му отправи глупава усмивка.

Чонло се засмя и кимна.

-За какво искаш да говорим?

-Разкажи ми за себе си...и ако може.. Искам да знам какво е да си в света на вампирите.

-Добре. Ще ти разкажа.

Часовете сякаш летяха за двете момчета които намираха все повече и повече общи теми. Говореха си, смееха се на шегите на другия, дори не забелязах кога се бяха зближили толкова. Сънг постоянно разказваше на Чонло за това как е правел номера на Марк и Лукас, а дребното момче не спираше да се смее.

Ако трябваше да си признае... Сънг харесваше усмивката му, пък и го намираше за наистина сладък. Оприличаваше го на кученце, заради пухкавата му руса коса.

Вратата на помещението се отвори, но двете момчета бяха заето с говорене и смях и не чуха идващата фигура.

Марк наистина се изненада от това което видя. Двете малки момчета разговарях все едно се познават от цяла вечност, а не само от няколко часа.

-Джисънг хайде.

Вампира погледна към Минхюнг и за момент му стана тъжно че отново ще остане сам.