🌒14🌘

471 64 6
                                    

-Хей.
Лукас поздрави влизайки в стаята си. Видя по ниския му съквартирант да седи на леглото си и да рисува нещо върху скицник.

-Здрасти.
Джънглу вдигна поглед от творението си само за да срещне поглед с този на ловеца. Гледаше към красивите му очи и без да иска изпузна молива си на земята.

Засрами се и сведе веднага поглед, наведена се и вдигна молива.

-Исках да те питам нещо?
Юкгей пристъпи навътре и започна да сваля досадните си дрехи.

-И какво по точно?
Дребното момче не смееше да вдигне поглед. Бузите му все още бяха зачервени и не искаше да се излага пред другия.

-Какво ти се яде за вечеря?
Русия най после си бе облякъл някакви дрехи и отиде до него, сядайки на леглото му.
-Много красиво рисуваш.
Спомена той и се усмихна. Джънглу го погледна и кимна, а бузките ми станаха още по червени. Близостта на тялото на големия не му се отразяване добре. Усещаш как от него се излъчва топлина...нещо не беше наред.

-Ами не знам. Каквото и да има аз ще ям. Нямам претенции.

-Хубаво!
Възкликнал високия и стана.
-Значи ще те изненадам.
С това той напусна стаята, тичайки.

Вампира само погледна към вратата и прехапа долната си устна. Трябваше да стои далеч от този човек, но нещо вътре в него не му позволяваше да се отдалечи...сякаш точно обратното, имаше привличане.

***

Хюк събра нещата си и тръгна да излиза от стаята когато чу вик зад гърба си. Реши че не е за него и продължи по пътя си.

-Хей почакай.
Някой го потупа по рамото и той и върна глава срещайки послед с високото чернокосо момче което седеше до него. Лицето му бе зачервено, а дишането учестено. Личеше си че е тичал за да го настигне.

-Какво?
Отвърна тръснато Хюк.

-А-аз исках да ти върна молива.
Високия започна да рови из раницата си и не след дълго извади въпросния молив. Подаде го на рижавия и се усмихна.
-Заповядай. Вчера забравих да ти го върна и днес те видях..и исках да ти го върна..и даа.

-Ами.. Благодаря.
Донгхюк взе молива си и го прибра в малката черна раничка която носеше на гърба си.

-Помежду другото аз съм Марк.
Минхюнг подаде ръката си напред.

-И защо ми казваш това?
Извъртя очи по малкия и го погледна.

I want YOU {markhyuck}Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon