I want YOU {markhyuck}

🌒49🌘

-Джено, миличък ела и ми помогни с нещата. Моля те...

-Идвам мамо.
Чернокосия вампир бързо влезе в кухнята и взе две от чиниите, които майка му бе поставила на плота. Занесе ги до масата и се върна, за да вземе прибори.

-Брат ти къде е?

-Горе се качи преди, говореше по телефона.

-Иди го извикай , моля те.

-Добре, мамо.
Чернокосия излезе от кухнята и бързо изкачи стъпалата. Приближи се към стаята на рижавокосия чувайки още по ясно гласа му.

Доближи се до вратата и не знайно защо се заслуша в разговора.

-Знам... Марк стига. Нали знаеш, че съм оправил всичко. Утре? Ами може...на нашето място към девет?..
Супер значи.
Чу се как разговора прекъсва и Джено нахално влезе в стаята на брат си усмихвай ки се широко.

-Къде ще ходиш?

-Тц, досадник.
Вампира погледна към брат си и извъртя очи с досада.
-Какво искаш?

-Мама те вика долу, за да помагаш. И та къде ще ходиш?

-На среща! Сега идвам, може да се махаш вече.
Вампира изпълни молбата на брат си и излезе. Отиде в своята стая и открехна леко вратата виждайки Ронджун да седи на земята. Отвори повече вратата и навлезе, клекна зад него и го прегърна в гръб.

-Какво има?
Попита тихо Джено и затегна хватката си около него. Ронджун и върна леко глава колкото да го погледна, и насълзените му очи не останаха незабелязани от Джено.
-Хей, Джуно, защо плачеш?

Джун се обърна рязко към него и го прегърна силно скривайки лице във врата му. Заплака и сърцето на чернокосия просто се сви. Любимия му плачеше, а той не разбираше защо.

-Ронджун? Кажи ми какво ти е...м-моля те.
Гласа на Джено се пречупи, очите му се изпълниха със сълзи. Заплака тихо докато прегръщаше другия силно. Болеше го, много го болеше.

-М-мол т-те Джуни...
Хуанг го погледна и му се доплака още повече. Не бе виждал никога до сега Джено да плаче.

-Хьонг да си ми взимал за-
Хюк спря пред отворената врата виждайки двете момчета на пода.
-Хей, какво има?

-Излез!
Джено каза тихо без да се обръща към брат си.

-Всичко наред ли е?
Донгхюк продължи сякаш нищо не бе чул.