I want YOU {markhyuck}

🌒64🌘

Минутите летяха, но Ронджун така и не успяваше да заспи отново. Из глава му летяха всякакви мисли, които го държаха под напрежение. Главоболието ставаше нетърпимо. Ронджун отвори очи и се огледа надявайки се Джено да лежи все още до него, но него го нямаше.

Може би беше грешка да му вика по-рано и да го гони. Не знаеше откъде беше дошла тази раздразнителност рано сутрин. Самите действия, които извърши по-рано не бяха правилни.

Сега се замисли над думите, които Джено изрече.

"-Държиш се странно откакто припадна."

Нима наистина се бе променил след това, което видя. Все още изпитваше страх от думите на красивата жена. Вътре в себе си усещаше неспокойството от това, че нещо голямо щеше да се случи.

Надигна се в леглото сядайки. Тежките завеси закриваха прозорците и в стаята бе мрак. Джун метна с ръка и пердетата се провлачиха настрани позволявайки на слънцето да навлезе в мрачната и студена стая.

Премахна завивката от себе си и стана внимателно, напускайки мекото легло. Мина през банята опитвайки се да се приведе във вид, но главоболието му попречи и единствено успя да измие зъбите си. Косата му все още седеше рошава, но това не беше важното в момента. Когато се върна в стаята отиде до стария, красив гардероб и го отвори. Взе една от блузите на Джено и я облече. Обърна се, но в последния момент реши да вземе и един от суитшърите на другия. Облече и него, хвана го леко за яката, и го повдигна усещайки аромата на чернокосия. Сърцето му се разтупка бързо усещайки познатия аромат.

Тръгна към вратата на стаята и излезе. В коридора нямаше жива душа. Ронджун се огледа, но нямаше дори и прислуги. Тръгна към стълбите и слезе бавно пазейки баланс, държейки парапета с дясната си ръка.

Озова се в големия хол, но и там нямаше никой. Единственото, което му мина през ума е, че сигурно бяха излезли навън на лов. Но в това нямаше смисъл, та навън бе светло. Последното нещо за което се сети бе да провери в кухнята. Приближавайки се до стаята усети присъствието вътре. Забърза походката си колкото можа. Блъсна със сила вратата и това привлече всички погледи в него.

-Ронджун?
Госпожа На стана от стола  и се доближи до момчето веднага. Забеляза колко слабо и бледо изглеждаше Ронджун, и че едвам седеше изправен.
-Добре ли си?