I want YOU {markhyuck}

🌘15🌒

Джони набра дадения номер и приближи телефона към ухото си. След като човека който търсеше отговори не посмя и да се забива с въпроса си.
-Ало. Тен ще дойдеш ли, спешно е...

-Дообре, но какво се е случило?

-Когато дойдеш ще ти кажа. Моля те побързай.
С това Джони прекрати разговора и остави телефона си настрани. Погледна за малко към рижавото момче което все още беше в безсъзнание и се загледа в спокойното му лице. Изглеждаше толкова красиво. Може би точно в този момент предпочиташ да слуша как се заяжда с другите, но не и да го гледа така. Слаб и безпомощен.

-Джено.
Чернокосия нароши тишината и погледна към високото момче.
-Често ли се случва това с него.

-В последно време не се бе случвало. Все още не знае как да го контролира и му е трудно. Няколко дни преди да потегли за университета се бе пробвал да я усвои, но се получи същото като сега. Изпадна в безсъзнание. Понякога припада и когато получава видения. Той вижда когато друг вампир е в беда Джони.
Докато говореше Джено се бе изправил и пристъпваше към другия вампир.
-Усеща болката им. И винаги се обвинява когато не успее да им помогне. Все още се обвинява за смъртта на Дойонг.

-Той наистина ли..
Джони отново погледна рижавия.
-Наистина ли вижда такива неща?

Джено само кимна и се отдръпна назад.

-Боже мой. Докато бях с него само един път се случи, но не знаех какво му. Изведнъж припадна и аз не знаех какво да правя. Почувствах се ужасно да го гледам така. Никога не ми е споделял какво му има.

-Мисля-
Изречението на Джено бе прекъснато от почукванети на вратата. Джони веднага откликна и изтича до вратата като я отвори. Пред нея седеше сравнително ниско момче, доста слабо по преценка на Джено и с кестенява коса. То влезе навътре усмихвайки се широко. Повдигна се на пръсти и уви ръце около врата на Джони целувайки го за кратко. Усмивка веднага се появи на лицето на чернокосия който не се забиви и обви кръста на дребното момче с ръце.

-Извинявай че се забавих. Имаше ужасен трафик.

-Няма проблем.
Джони изглеждаше повече от щастлив докато държеше в ръцете си дребното момче.  Джено се усмихна леко на гледката сещайки се за него и Ронджун. Само мислите за малкото момче го караше да се усмихва като някой глупак.