I want YOU {markhyuck}

🌘44🌒

(внимание! Някой деца правят някой неща!)

-Донгхюк?

-Не ме гледай!
Рижавокосия седеше с вдигнати ръце, които покриваха лицето му. Пое си дълбоко дъх и опита да успокои чудовището в себе си. Ноктите му изчезнах бавно, възвръщайки се в нормалния си вид. Затвори очи и рязко ги разтвори отново надявайки се, че вече са с нормален цвят, чуваше бързото сърцебиене на Марк и се изплаши.

Знаеше, че другия сигурно е изплашен в момента и имаше само един начин да промени всичко това. Свали бавно ръцете си и фокусира поглед с този на ловеца. Минхюнг го гледаше с разширени очи не помръдвайки от мястото си, сякаш времето бе спряло и сега всичко се движеше толкова бавно.

-Марк...
Хюк направи няколко крачки към него, но той веднага отстъпи.

-Какво си ти?
Гласа му бе някак студен и далечен, вече нямаше и следа от уплаха имаше само спокойствие и отвръщение.

-Чуй ме, моля те. Не е това което си мислиш.
Донгхюк бързо се доближи до него, сякаш за секунда, и го гушна. Чернокосия се опита да го изблъска, но сякаш силата не му стигна. Хюк хвана лицето ми в шепи и с прилагане на малко сила го накара да погледне надолу. Затвори очи и пое дъх, отваряйки ги те вече бяха бели на цвят, Марк остана шокиран от това, но вглеждайки се в тях сякаш стана покварен и хипнотизиран.

-Ще забравиш всичко което видя до сега.
Заговори вампира прилагайки внушение в другия.
-Ще продължим от там от където спряхме.
Марк кимна и бавно тялото му се отпусна, Хюк се повдигна леко на пръсти и го целуна веднага получи отговор от другия.

Очите му се затвориха ставайки отново нормални, не искаше да ползва внушение над Марк, но нямаше как да му позволи да остане с този спомен. Чак сега се осъзна колко опасно беше това в което се забърка, опасно бе не само за него, но и за Марк. Не искаше да му навреди, но точно това правеше. Замисли се дали щеше да е друго ако продължаваше да го отбягва и въобще не се бе стигало до това...

Минхюнг движеше устните си жадно срещу тези на другия, карайки главата му да се замаее допълнително, ръцете му отново се смъкнаха надолу обхващайки пищните бедра на рожавокосия, вдигна го и допря гърба му в близката стена. Хечан изстена в устата му при сблъсъка и това накара другия да се подсмихване.

Донгхюк спря да мисли вече за проблема и реши и този път да хвърли всичко на майната си. Прокара ръце през черната гъста коса на Марк скубейки го леко. Челувката се прекъс а заради липсата на въздух и двамата бяха за червени с притворени очи. Марк отвори водите напълно и се усмихна виждайки другия, отдели тялото му от стената и бавно го понесе към дивана, Хюк уви ръце около раменете му и се задържа в страх да не падне. Чернокосия го постави бавно да легне на дивана и се надвеси над него, страст, копнеж, желание можеха да се прочетата в погледа му.