I want YOU {markhyuck}

🌒32🌘

-Обещавам.

-Не съм от силните вампири по простата причина, че аз и Чонло сме превърнати късно във вампири и то не от чист. Докато всеки от рода На е чистокръвен. Те са силни и опасни, но за другите вампир. Такива като мен. Нисши. Много мразят да им се опълчват. Сигурен съм че знаеш за рода им.

-Прав си, знам.

-Има един от семейство им който и много по могъщ от всеки друг вампир на планетата, но той дори и не предполага. Силата му се равнява на сто чистокръвни. Рода На не са му истинско семейство, но той все още не е точно наясно с това. Израсна в имението и остана там като техен син.

-Чакай... Чакай малко. Фамилията е На, нали?
Джънглу кимна и очите на другия се разшириха. Как с Марк не се сетиха по-рано.
-Боже мой. Той е бил.

-Кой? За какво говориш Лукас?

-За Донгхюк. За На Донгхюк.

-За Хюк?
Вампира веднага загря за какво става на въпрос.

-Видяхме го. Той.. Той беше вампира с белите очи за който Марк говореше.
Юкхей просто гледаше в една точка докато говореше.

-Виждали сте го?
Косъмчетата по тила на корееца настръхнаха.

-Приятеля за когото ти говорех. Се казва Марк И. Той бе срещнал Донгхюк. Каза, че не е виждал толкова красив вампир, но спомена че е бил с бели очи и рижава коса.

-Това..това е бил той.

-Трябва да му кажа.
Лукас посегна към телефона, но ръката на Джънглу го спря.

-Обеща да не казваш на никой.
Вампира бе впил поглед в неговия.
-Моля те, Лукас.

Не издържа на последа. Предаде се..толкова лесно. Пусна телефона обратно на леглото и прибра ръка към тялото си.

-Не казвай на приятеля си. Той ще му посегне, а не препоръчвам да се закачат с него.

-Не смятам, че Марк би го наранил.

-Но нали каза, че-

-Марк го харесва. Така де харесва Донгхюк и не знае, че той е...
Ловеца остави малка пауза преди да продължи.
-че той е вампир.

-Недей да му казваш. Ще направиш нещата трудни.

-Но той трябва да знае. . Иска да залови вампира с бели очи.
Джънглу се приближи към китаеца и хвана ръцете му. Погледна го в очите.

-Не му позволявай да разбере. Така ще навредиш на всички. Хюк все още не подозира какво се случва с него.
Лукас просто гледаше красивите очи срещу него и просто нямаше как да не се съгласи. Кимна и погледна ръцете им.

Сърцето му забърза ритъма си.

-Джънглу..

-Какво има?

-Нищо..просто. Искам да кажа, че си красив.

-Моля?
Русия се дръпна веднага и почервеня твърде засрамен от думите на другия.

***

-Донгхюк? Почакай малко.
Чернокосия тичаше след дребното момче, но то не му обръщаше внимание.

Изведнъж го настигна и хвана ръката му.

-Остави ме, Джони.

-Нека поговорим за вчера.

-Не искам да говорим за това! То не се е случвало, никога! Точка.!
Рижавия започна да дърпа ръката си от хватката на големия, но нищо.

-Донгхюк!
Извика Джони и по този начин стресна по-малкия.
-Не си мисли че-

-Хей, какво става?
Марк се появи от нищото и когато видя двете момчета да спорят нямаше как да не се намеси, особено щом Хюк бе единия.

Видя ръката на Йонгхо обвита около тази на рижавия и бързо я дръпна. Хвана ръката на Хюк и го придърпа към себе си.

-Защо не го оставиш?

-Оуу, ето го и господин "спасителя". Остави ни да говорим.

-Няма. Донгхюк идва с мен, той не желае да разговаря с теб, нали така?
Марк погледна към дръбното момче което седеше със сведена глава до него.

-Да.

-Тц.
Джони мина покрай тях удрайки се в рамото на ловеца. Как можеше да забрави за този. Трябваше да каже на Хюк и Джено по-рано, но сега вече бе късно.

-Хей, добре ли си?
Мимгхюнг обви длан около бузата на Хюк и с това го накара да го погледне.

-Да, добре съм. Благодаря, че ме отърва от него.

-Няма защо. Искаш ли да пийнем нещо?

-Мхм. Звучи добре.
Ловеца се усмихна и улови ръката му по-хубаво. Заедно излязох от двора на университета запътвайки се към близкото кафене.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Ето яяя

Оххх Кун...