I want YOU {markhyuck}

🌒16🌘

-Чонло?
Познатия глас на Джисънг се разнесе из мрачното помещение и не след дълго ниското русокосо момче се показа пред него, стряскайки го.
-Боже мой! Не прави така.
Сънг сложи ръка на сърцето си опитвайки да осмисли случващото се.

-Извинявай.
Вампира се усмихна сладко и пристъпи напред към високото момче. На0дигна се на пръсти и го прегърна. Джисънг се усмихна и обви тялото на вампира със силните си ръце.

-Искаш ли да излезем днес?

-Ами Марк?

-Той няма да забележи. Ще те открадна за малко.

-Сънг последния път видя какво стана. Не искам отново да ме заключи без да ми позволява да те видя.
Ниското момче се натъжи сещайки се.

-Няма да му позволя да го направи. Обещавам.

Чонло се поколеба, но кимна съгласявайки се. Отдавна не бе излизал и сега искаше да излезе на слънце, да се порадва на цветята и свежия въздух.

Макар и Марк да седеше в университета често се връщаш, за да наглежда вампира. Джисън тайно успяваше да се промъква и да ходи при него без Минхюнг да разбере за това. Нещата ставаха толкова сложни.

-Сънг?

-М?
Чонло спря да върви след него и сведе глава гледайки крачетата си.

-Дали някога Марк ще ме пусне? Искам да си отида вкъщи, брат ми сигурно се притеснява.
В очите на вампира избиха сълзи и Джисънг побърза да повдигне главата му, триейки натрапчивите сълзи от красивите му очи.

-Ако не го направи аз ще те освободя. Не плачи моля те.

-Би ли го направил за мен?
Лоло погледна високото момче с големите си и блестящи, от сълзите очи.

-Разбира се.
Сънг се усмихна мило и помилва бузите му, поставяйки целувка на челото му.
-Хайде нека вървим.

-Добре.
Вампира се дръпна леко и изтри очите си. Приближи се към момчето отново, и хвана ръката му, усмихвайки се леко.
-Нямам търпение.

Джисънг се засмя и стисна ръката на вампира.

***

-Хей! Хей! Рижко!

Донгхюк се обърна бавно и погледна източника.

-Моля!? Как ме нарече?
Чернокосото момче с което бяха заедно по физика на елементарните частици тичаше след него и не след дълго се спря дишайки тежко. Косата му стърчеше навсякъде, а лицето му бе леко червено. В ръцете си носеше няколко папки.