I want YOU {markhyuck}

🌘65🌒

Джънгу затвори телефона и въздъхна. Прибра устройството в джоба си и се обърна виждайки тялото на приятеля си. Доближи се към Донгхюк и се наведе. Подпъхна ръка под коленете му, а другата зад врата му и го вдигна от студената земя.

-Прасе, тежиш повече и от Лукас.
Измърмори светлокосия тръгвайки обратно към имението. По пътя щеше да се натъкне на останалите и заедно да се върнат.

Вървеше по бавно от преди, защото сега носеше и Хюк със себе си.  Въобще не се услушваше нито пък усети чуждото присъствие, което го заобикаляше.

Времето напредваше и скоро щеше да падне мрак и да се стъмни. Джънгу чу шума от чупене клон и спря започвайки да се оглежда.

-Кой е там?
Само шумуленето се чу и това накара вампира да се огледа още веднъж.
-Толкова ли те е страх?

-Не бих казал, че не е страх и то точно от теб.
Познат глас се чу зад гърба му. Джънгу се обърна и погледна леко учудено, мръщейки се.

-Кун? Какво правиш ти тук?

-Имам сметки за уреждане с него.
Високия китаец посочи към тялото в ръцете на другия и се подсмихна.

-С Донгхюк? Не мисля. Ако ме извиниш, чао.
Джънгу тръгна да го заобикаля, но още десетина вампира ги обградиха и светлокосия застина.

-Аз не мисля така. Дай ми го. Избери си, лесния или трудния начин.
Кун се доближи до вампира и обхвана с два пръста прадичката му, стискайки го силно.
-Не бих искал да те нараня.

Джънгу се дръпна рязко от силния захват и стисна тялото на Донгхюк.

-Няма да ти позволя да го докоснеш и с пръст.
Макар че звучеше доста уверено, Джънгу знаеше, че няма шанс срещу по-висши от него вампири,само се молеше Джено и другите да усетят чуждото присъствие и да дойдат по-бързо.

-Аз не съм те питал дали ще ми позволиш. Виж, там е работата, че сте доста наивни.

-Аз и не смятах, че ти си добър. Все пак виж се. Ужасен си..
Джънгу изгледа вампира и направи погнусена физиономия.

-Моля?
Кун почти извика и се намръщи след думите на другия.
-Напълно ми развали настроението. Тц, вземете тялото на Донгхюк, а него....оправете се с него, но не го убивайте. Все още го харесвам. До скоро Лу, наистина ми беше приятно да те видя.
Кун се усмихна пращайки въздушна целувка към другия.
-Давайте момчета!