I want YOU {markhyuck}

🌒51🌘

След десет минути Джемин и госпожа Хуанг вече бяха в стаята и Джой се бе постарала да им разкаже какво се случва.

Госпожа Хуанг седеше на леглото до сина си държейки ръкат му.

-Джено?
Тя го повика и младежа се доближи до леглото. Искаше му отново да заплаче, но реши, че трябва да е силен.

-Да?

-Ще ми кажеш ли какво се случи?
Чернокосия кимна и седна от другата страна на Ронджун. Хвана ръката му в своята и я помилва леко с палец.

-Трябваше да слизаме, за да помогнем за вечерята, но той изведнъж се разплака. Седна на земята и заплака още по-силно. Опитах се да го успокоя, на няколко пъти го питах какво се е случило и защо плаче, но той просто продължи да ридае в ръцете му. Почувствах се ужасно за дето не можех да му помогна.

-Усети ли нещо странно?

-Не...
Джено замълча за малко, но след това се сети.
-Всъщност видях нещо странно..

-Какво?
Джено погледна жената и отговори тихо.

-Преди да при падне очите му бяха лилави. Нито зъбите, нито ноктите му се бяха показали, единствени очите му се промениха.
Госпожа Хуанг кимна и се изправи.

-Ще те помоля да се грижиш за него. Аз ще трябва да се прибера и да претърся кнугете, това е наистина странно. Трябва да има причина...щом и брат ти прибадна.

-Благодаря, ще се грижа за него.
Жената кимна и целуна челото на сина си преди да излезе от стаята.

Слезе по извитите стълби и срещна погледа на господин На.

-Как са?

-Мисля, че са добре, Джемин. Няма никакви знаци, защо са припаднали. Ще трябва да се прибера и да потърся информация.
Високия вампир кимна разбрано и обви ръката си около кръста на съпругата си.

-Всичко ще е наред, скъпа. Те са добре.
Джой го погледна тъжно, но кимна в знак, че е разбрала. Гушна се в гърдите му и въздъхна тихо.

След като майката на Ронджун си бе тръгнала обстановката в къщата остана някак натежала.

Джънгу откара обратно Чонло и Джисънг. Не им спомена за случилото се, предпочиташе да не им казва, за да не ги плаши. След като остави двете момчета и се погрижи Джехюн да остане заедно с тях в имението, той се върна.

С бързи крачки слезе от колата и изкачи стълбите, отвори вратата, която водеше към стаята на Донгхюк и влезе. Рижавокосото момче спеше спокойно и сякаш нищо не се бе случило.

Лу седна на стола, който издърпа от пред бюрото. Въздъхна леко и тъкмо щеше да оправи одеяло то, когато телефона на по-малкия звънна.

Светлокосия вампир взе мобилното устройство и видя изписаното име. Поколеба се, но в крайна сметка вдигна.

-Ейй, Хюки.

-Здрасти.
Каза просто Джънгу и можеше да усети изненаданото изражение на другия.

-Аю, къде е Донгхюк?

-В момента не може да говори.

-А, ти си?

-Оу, аз съм Джънгу.

-Приятеля на Донгхюк?

-Да, същия.

-Ще може ли да му кажаше, да ми се обади?

-Разбира се. Чао.
Рисуя вампир му затвори преди да е имал възможността да каже нещо.
-Той наистина се тревожи за теб, а Хечан?

***

-Сънги, стига!
Смеха на Лоло се чуваше из цялото имение. След като Чонло успя да бие Джисънг на видеоиграта, високия реши да го накаже.

Започна да го гъделичка, а Чонло го молеше да спре.

-Няма! Това ти е наказанието.

-Н-не ис-скам.
От очите му започнаха и сълзи да текът, заради силния смях. След още няколко минути, Джисънг се смили над него и спря да го гъделичка.

Бе подпрял ръцете си от двете страни на вампира, надвесвайки се над него. Лоло го гледаше невинно, сякаш бе малко дете. Очите му блестяха на фона на залязващото слънце и Сънг просто го наблюдаваше с удивление.

Бе толкова красив, нежен, мил, добър, крехък, сякаш гледаше някой ръчно направен скъп порцеланов съд.

Наведе се леко и хвана устните му в целувка. Свтлокоското дори не е се и замисли преди да му отвърне. Уви ръце около врата му и го придърпа към себе си.

Беше щастлив! Адски много щастлив!

🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Какво ли им е на Джуни и Хюк? 🤔

Коментарите на предишната глава ме зарадваха страшно много! Благодаря ви! ❤️😢