I want YOU {markhyuck}

🌖59🌔

Хюк тичаше през гората сякаш някой го гонеше. Изобщо не се оглеждаше, минаваше и прескачаше паднали дървета, клони и камъни. Зрението му беше повече от добро дори не се затрудняваше.

Излизе вече в познатите улици и се затича знаейки точно къде да отиде. Буташе се без да гледа и чува хората, които му викаха. Стигна до блока,но входната врата бе затворена.

Огледа мястото и се затича. Хвана се с ръце и крака за дървото пред блока и започна да се катери. Стигна до прозореца на чернокосия и погледна вътре. В апартамента бе тъмно, но се виждаше леката светлина, явно бе от телевизора. Тропна по прозореца, но отговор нямаше. Тропна отгоре когато забеляза черната фигура.

Минхюнг се бе отпуснал на дивана в полу-заспало състояние когато чу шум. В първия момент не обърна внимание, но скоро шума се повтори. Стана рякзо от дивана грабвайки ножа на масата. Приближи се до прозореца, а пред погледа му се фокусира фигурата на дървото.

Напрегна се, за да види по-добре. Рязко изпусна ножа бързо отивайки към прозореца. Отвори го и Хюк скочи право върху него увивайки ръце и крака около тялото му.

Марк го хвана без проблем и го притисна към себе си.

-Боже мой! Хюк, къде беше? Четири дни не съм те виждал, боже мой.
Шока премина през цялото му тяло. Гушна се към другия криейки лице във врата му. Вдиша дълбоко усещайки сладкия аромат, който идваше от рижавокосия. Не смеше да мръдне страхувайки се, че всичко това може да е сън.

Чу тихия хлип и се отдръпна леко.

-Съжалявам...много съжалявам! Липсваше ми, Марк. Обичам те!
Донгхюк се отдръпна също, поглеждайки чернокосия в очите.
-Обичам те, Минхюнг!
Искаше да му го каже. Това бе истината. Не можеше вече без чернокосия, сякаш той бе негова сила и упора, само той го караше да се чувства под контрол.

Марк отпусна едната си ръка и я вдигна триейки сълзите му.

-И аз те обичам...и то много. Влюбен съм в теб и друг няма да намеря по-добър. Не плачи.
Чернокосия най-накрая се премести. Седна на дивана поставяйки малкия в скута си. Гушна го по-хубаво вплитайки пръсти в рижата му коса. Прокарваше ги бавно опитвайки се да го успокои.

-Съжалявам.
Донгхюк го погледна за пореден път с насълзените си очи. Избърса сълзите с опакото на ръцете си и се помъчи да се усмихне.