I want YOU {markhyuck}

🌘60🌒

-М-марк. Съжалявам, че трябваше точно с мен да се сблъскаш. Съжалявам и за мислите как да те убия. Аз не мога без теб, не мога вече. Сега ми се иска да съм нормален и да съм с теб, не да съм чудовището, което мразиш. Прости ми, моля те.
Донгхюк се отскубна от хватката му и коленичи на земята. Подпря с ръце земята и се приведе напред поставяйки глава върху ръцете си.
-Прости ми.

-По дяволите Донгхюк. Стани веднага!
Марл се приведе и хвана леко ръцете на вампира. Издърпа го нагоре.
-Погледни ме. Хайде.

Донгхюк го погледна колебливо с влажните си очи. Не посмя да дръпне ръцете си от тези на ловеца. Усещаше топлината и това го успокояваше до една степен.

-Стига си плакал. Моля те, не понасям да те виждам как плачеш.

-Не те заслужавам, не заслужаваш това.
Хюк отново се разплака. Приближи се до тялото на Марк и се гушна.

Чернокосия го притисна към себе си милвайки гърба му с ръка.

-Не е така. Съдбата ни събра, така е трябвало да стане.

-Ти ме мразиш, мразиш ме!
Гняв обзе тялото и съзнанието на Донгхюк. Спомни си за онази нощ в този апартамент. Първия път в който се отдаде на Марк...тогава той също разбра какъв е и реакцията му бе друга, а сега? Сега той го приемаше.

Сигурен бе, че чернокосия го мрази. Усещаше го.

Отдръпна се рязко от топлото тяло и го погледна в очите за части от секундата. Обърна се и излезе от през прозореца по начина по който бе влязъл.

Минхюнг едва осъзна какво се случваше. Опита се да хвана ръката на вампира преди да е излязъл, но реакциите му сякаш бяха твърде бавни. Изпусна го. Не успя да го хване, замина си.

-Донгхюк! Донгхюк!
Подпря сё на перваза при прозореца и наведе по-голямата част от тяло навън.
-Мамка му!
Удари юмрука си в близката стена и ясно дръпна косата си настрани.

Точно това не искаше. Не трябваше да го пуска, ами ако не се върнеше? Ако повече не го зърнеше дори и за минута.

Сърцето му се сви изведнъж. Болката стана нетърпима за няколко минути. Краката го предадоха и падна на колене.

-Мамка му...
Заудря с юмрук по пода докато държеше лявата си ръка на сърцето.

Това беше...

***

-Джони. Ммммм, искам!
Тен държеше ръката на по-високия и го подръпваше за пръстите.