Хечан е вампир.
Марк е ловец на вамири.
Какво става когато два различни свята се срещнат. И какво става когато убиеца се влюби в преследвача си.
WARNING 🚨... SMUT...🚨
-Ах затваряй вече Лукас. Омръзна ми от теб. Марк натисна червената слушалка и въздъхна облекчено. -Хей Хюк ис- Думите замряха в гърлото му не виждайки другото момче до себе си.
Изправи се рязко от дънера и в следствие телефона му падна. Наведе се и го взе прибирайки го. Къде ли бе отишъл, това бе въпроса който се въртеше в главата му. Огледа се около дънера, но нямаше никой.
***
-Чонло! Хюк се затича мятайки се на врата на приятеля си. Русото момче едвам съумя да го хване. Но успя да го направи.
-Хьонг по спокойно ще ме удушиш.
-Боже мили добре ли си? Къде беше? Рижавокосия вампир се дръпна оглеждайки притеснено руското момче.
-Добре съм.
-Къде беше? Въпросите продължиха с всичка сила.
-Не ми се говори за това хьонг. Чонло се дръпна гледайки надолу. Джънглу седеше малко по близо до тях и наблюдаваше разговора им.
Искрено се притесняваше за малкото си братче, но пък от друга страна се притесняваше за Лукас който бе видял всичко, дали не би било хубаво да говори с него и да се разберат.
-Джънглу? Някой размаха ръка пред лицето му и това спря цялата мисловна дейност в главата му. Видя Хюк пред себе си и се усмихна леко.
-Какво има?
-Ще ми кажеш ли какво е станало с Чонло?
-Дълго е Хюк. Русокосия седна на близкия диван, разтривайки слепоочията си. Всичко напоследък му идваше в повече. -И не е особено приятно, но щом не са му направили нещо е добре.
-Те? Хечан седна до него все още гледайки любопитно, бе жаден да разбере какво се е случило с приятеля му.
-Ловците Донгхюк. "Те" . Очите на дребното момче се разшириха значително.
-Л-ловците? Гласа му потрепери леко.
-Да. Не знам какво са му правили и дали той е казал нещо, дори не знам как е оцелял. Не беше ял нищо много време. Тялото му бе ужасно слабо и бледо. В момента в който го видях сърцето ми спря Хюк. Разбираш ли? Беше най ужасното нещо което ми се е случвало.
-К-как го намери?
-Не знам дали бе случайно или не. Но ловците са много по близо до нас отколкото трябва.
*** Донгхюк напусна имението ядосан до краен предел. Яростта във вените му бушуваше с пълна скорост.
Дръгна директно към гората. Поне там можеше да е себе си.
Спря се пред едно от огромните дървета, които го бяха наобиколили и изля всичко което държеше в себе си.
Започна да удри яростно дървото, а кокалчетата на ръцете му отдавна бяха окървавени. Спря за миг дишайки тежко.
Въздуха го подтискаше , всъщност всичко около него го подтискаше.
Свлече се по кората на дървото и седна на земята. Ръцете му бавно минаваха през рижавата коса и оставяха в нея леки следи от кръв.
Затвори очи за момент и го чу.
Чу стъпките идващи не далеч от него. Чу шумуленето на храстите и малките пръчки които се чупеха под тежката стъпка на създанието.
И просто трябваше една секунда за да разпознае човека идващ право към него. Очите му се отвориха лежерно и той из върна глава виждайки приближаващата фигура, която си личеше колко бе изненадана да го види тук и то в това ужасно състояние.
-Здравей... Бе единственото което промълви Хюк преди пред очите му да избия мрежа и всичко да се замагли, тялото му отпускайки се в студената земя.
🌙🌙🌙🌙🌙 Еми пак късно качих и пак кратка глава... Извинявам се болна бях.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
