I want YOU {markhyuck}

🌘52🌒

Два дена бяха изминали откакто двете момчета изпаднаха в безсъзнание. Госпожа Хуанг се опитваше да разбере  какво им е, но никак не ѝ беше лесно. Джено отказваше да яде и да спи. Седеше по цял ден и нощ до леглото на Ронджун без да пуска ръката му. Притесняваше се толкова много, че другите не го интересуваха в момента. Майка му се опитваше на няколко пъти да поговори с него и да го накара да яде нещо, но другия просто отказваше да говори с нея.

Вече бе късно вечер и единствената светлина която проникваше в стаята идваше от прозореца. Луната грееше високо в небето и хвърляше светлината си върху земята.

Джено гледаше към малкото момче, което  спеше спокойно. Пусна за малко ръката му и се изправи. Краката му го предадоха и той едва не паднана на земята. Не помнеше кога за последно бе ставал от стола. Изправи се бавно държейки се за края на леглото. Седна на меката мебел и погледна към Джун.

-Какво ти е?
Прошепна едвам, легна до тялото на вампира и го прегърна през кръста,но не посмя да заспи.

Джено остана буден за поредна нощ.

***

-Нищо ли не става?
Джой постави на масата две чаши от които излизаше пара. Майката на Ронджун отново бе дошла, за да поговорят и да прегледа двете момчета.

-Днес ще пробвам с една специална билка, но не знам дали ще проработи. В противен случай ще трябва да се свържа с една позната. Тя има по-добри методи. Може да знае нещо.
Жената обхвана чашата и я надигна към устните си.

-Ами Донгхюк? Ако е заради виденията? Не знам вече какво да правя Хани, притеснявам се за него. Както си ходи и просто се случва...веднъж се пробва да го контролира, но всичко завърши зле.
Чернокосата жена се разтрои. Няколко сълзи се спуснаха по бузите ѝ, но тя побърза да ги изтрие.

-Не се притеснявай. Той е силен и ще се справи. Това което той притежава е нещо което може да промени целия ни живот. Знаеш го.
Джой кимна и отпи от топлата напитка.

-Нека се качим да ги видя.
Двете жени напуснаха кухнята изкачвайки стълбите нагоре към стаите. Госпожа Хуанг натисна дръжката на вратата и отвори съвсем малко вратата. Знаеше, че със сигурност Джено ще е в стаята, но остана изненадана когато видя чернокосото момче да лежи до сина ѝ и да спи. Джой погледна над рамото на другата жена и се усмихна леко.

-Най после. Защо и двамата са толкова твърдоглави, боже какви синове имам.
Госпожа Хуанг се засмя и затвори вратата отново.

-Нека да спи. Да проверим Хюк.
Отидоха до другата стая и навлязоха. Рижавокостото момче лежеше спокойно на леглото си и не даваше признак да се събужда.

Хани започна да оглежда тялото му, за да го провери дали има някакви следи, които да и подскажат какво може да се е случило.

-Ще ми подадеш ли чантата?
Джой кимна и взе черната чанта подавайки ѝ я. Жената отвори чантата и извади малко шишенче от там. Отвори го и поднесе малкото шише към носа на вампира, но реакция нямаше.

-Това е най-силното което имам. Няма да стане. Ще ѝ звънна веднага.

***

-Сънг? Сънг, къде си?
Чонло туко що се бе събудил и видя, че другото момче го няма. Стресна се и затова стана.
-Джисънг?
Излезе от стаята тръгвайки към тази на брат си. Почука на вратата и влезе без да чака отговор.

-Хьонг?
Джънгу седеше на стола зад бюрото и пишеше нещо. Дочу гласа на брат си и бързо се обърна.

-Оу, Лоло. Какво правиш?

-Хьонг, да си виждал Сънг?

-Не, защо?
Светлокосия остави химикалката и се изправи.

-Не знам къде е. Иди и го потърси, може да е долу.

-Добре, извинявай, че те прекъснах.

-Няма нищо дребен.
Джънгу разроши косата на брат си и се усмихна леко. Чонло се намръщи заради действията на брат си, но пък и се зарадва. Обичаше да знае, че брат му го е грижа за него...самия той му помогна да преживее всичко, отново да се усмихне, да забрави миналото. Брат му беше единствената опора която имаше.

-Обичам те!
Дребния вампир го гушна изведнъж с което успя да изненада по-големия.

-И аз теб, Лоло.
Усмивка плъзна по лицето му.
-Какво ти стана изведнъж? Хм?
Тих смях напусна устните му.

-Просто исках да го знаеш.

-Знам го, дребен.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Големи са сладури бе!

Как сте?