I want YOU {markhyuck}

🌒22🌘

Ронджун погледна и двамата. Поизправи се и отново смъкна поглед към ръката на гаджето си.

-А-аз...аз ще тръгвам.
Преди който и да е имал възможност да каже каквото и да е,  той напусна стаята и с бързи крачки се за пъти към вратата. Точно преди да излезе усети силната ръка на Джено да хваща неговата.

-Джун какво става?
Джено го обърна към себе си и хвана брадичката му с два пръста поглеждайки го в очите.

Ронджун избягваше погледа му твърде засрамен да го погледне.

-Нищо. Трябва да тръгвам. Пусни ме.
Ниския вампир опита да измъкне ръката си, но чернокосия не го пусна.

-Няма.

-Стига Джено. Не се дръж като дете.

-Хуанг няма да те пусна да си тръгнеш докато не ми кажеш какво ти стана?

-Виж не ми е до това. Моля те.
Ронджун благоволи най накрая да погледне високия вампир.

-Какво ти става?

-Нищо ми няма!

-Хуанг не ме ядосвай.
Тъмнокосия го придърпа към себе си, вече почвайки да губи търпение. Прегърна го, слагайки ръца на кръста му и придърпвайки го към себе си.
-Моля те..
Ронджун не си направи труда да се отдръпне. Отпусна се и затвори очи оставяйки се в ръцете на любимия си.

-Джено трябва да вървя.

-Защо?

-Наще вече са у дома и трябва да вървя.

-Не може ли да останеш с мен?

-Стига На!
Джун се засмя и се дръпна малко само за да погледна към прекрасното момче пред себе си. Джено единствено се усмихна виждайки прекрасната му усмивка. Само това искаше, да вижда любимия си човек усмихнат и щастлив.

-Обичам те Хуанг!
Прошепна тъмнокосия и се наведе леко поставяйки целувки по врата на дребното момче.

-И аз теб. Тц не прави така.
Червенина плъзна по бузите му и Джун побърза да се скрие в гърдите на другия.
-Сега ме пусни трябва да вървя.

Преди Джено да имал каквато и да е възможност да каже нещо дребния вампир се отскубна от кватката му и изчезна във вече тъмните сенки навън. Чернокосия се подсмихна и влезе отново навътре отивайки към брат си и майка си.

Навлезе отново в хола и погледна към трите фигури.

-Как е?
Джено застана до майка си и се усмихна леко.