I want YOU {markhyuck}

🌒36🌘

-Донгхюк!
Рижавокосия се спря и обърна по посока на гласа. Усмихна се въждайки Марк и спря, за да го изчака. Чернокосия скоро застана пред него и без да го интересува за другите студенти, обви ръце около кръста на дребното момче и го целуна.

Хечан веднага се изчерви, но му отвърна хвщайки се с юмруци за дънковото яке на другия. Щом се отделиха Хюк побърза да скрие лице в гърдите му.

-Това не беше нужно.
Промрънка той, цупейки се като малко дете. Това се стори сладко на високия, и игрива усмивка заигра върху лицето му.

-Сладък си.

-Тц, престани.
Донгхюк го удари по гърдите и дръгна напред, но другия го на стигна и хвана ръката му. Преплете пръстите им и продължи да се усмихва като влюбена ученичка.

-Какво имаме сега?

-Аз имам история.

-Значи аз също имам. Днес свободен ли си?

-Защо?
Ниския го погледна въпросително и хвана по-хубаво голямата му ръка.

-За да те изведа на среща.
Сърцето на Донгхюк за бърза ритъма си чувайки думите. Усмихна се широко и кимна, но все пак каза и отговора си.

-Свободен съм.

-Радвам се за което.
Двамата прпдължиха към кабинета по история без да забелязват четирите момчета които се взира в тях.

-Това Донгхюк ли беше?
Юта се загледа хубаво, но когато усети удар по врата си се обърна и се нацупи.
-Тейонгии...защо все ме удряш.

-(Защото си тъпак!)
Това бе достатъчно на японеца да млъкне.

-Наистина е той.
Джони се бе подпрял на едно от шкафчетата докато Тен ровеше в едното.

-Какво?
Тайландеца затвори вратичката която изкърца и погледна гаджето си.

-За Донгхюк се е лепнал ловец.

-Ловец?
Юта и Тен извикаха в един глас поглеждайки към чернокосия красавец.

-Исках да му кажа, но той не желае да разговаря с мен. Мисля че ловеца въобще не подозира какъв е Хюк, но е твърде опасно. Знаете за пристъпите му...ами ако припадне пред него? Веднага ще заподозре. Предния път успях да го отведа преди някой да е видял, но не мога постоянно да съм около него.
Джони пусна тежка въздишка и обви ръка около кръст на ниското момче стоящо близо до него.