I want YOU {markhyuck}

🌘54🌒

-Ще ни обясниш ли?
Попита вече изнервено Джой поглеждайки към чернокосата жена, която седеше срещу нея. Хани също бе там и двете жени нямаха вече търпение да чуят какво се е случило със синовете им и какво общо има луната.

-Не знам откъде точно да започна.
Госпожа Сеу постави ръцете си на масата и погледна към тях.
-Джой, знам с каква способност е сина ти. Знам и колко е могъщ всъщност, но тази сила си носи и своето проклятие. Още докато Джони и Донгхюк излизаха знам, че Хюк е получавал пристъпи и видения, които са го водели до припадък. Нали така?

Джой кимна леко и обхвана чашата пред себе си в ръце.

-Казаха ни, че докато не овладее силата си винаги ще е така. Веднъж беше пробвал да я овладее и не свърши добре. Страх ме е, че може да си навреди.

-Разбирам те, все пак ти е син. Та, до къде бях стигнала, а...да. Мисля, че е получил видение и затова е изпаднал в това състояние.

-Но това няма смисъл. Не е бил толкова дълго време в безсъзнание.

-Не каквото и да е видение, нещо голямо е било. Знаеш, че той усеща болката и вижда смъртта им. Този път видението му е било свързано с бъдещето и именно луната му го е пратила?

-Аз все още не разбирам.
Хани погледна объркано към приятелката си. Всичко това което им казваше бе доста объркващо.

-Луната е предизвикала видението. Може би то още продължава, тъй като днес е последния ден в който луната е пълна. Ако утре се събуди, съм права. След като се събуди искам да ме извикате, трябва да разберем какво се е случило в главата му.

-Боже..
Госпожа На се облегна на стола и мина с ръце през косата си.

-Ами Ронджун? Той никога не е имал видения нито пък се е държал странно.

-Аз него не съм го преглеждала и не съм сигурна какво се случва с него. Напоследък нещо да се е случвало.

-Ами..
Поде Джой и ръцете ѝ се отпуснаха върху бедрата.
-Донгхюк ми бе споменал, че го е видял да плаче. Беше преди два дена, щяхме да се събираме на семейна вечеря и го помолих да викне брат си, за да помогне. Когато се е качил и влезнал в стаята на Джено забелязал, че и двамата плачат...по принцип никога не сме виждали Джено да плаче и ми се стори странно това което Хюк каза. След това се чу писък и бързо се качихме по стълбите. Ронджун лежеше в безсъзнание в ръцете на Джено и след това Хюк припадна, казах да викат Хани. Друго не знам. Може би трябва да говориш с Джено.