Хечан е вампир.
Марк е ловец на вамири.
Какво става когато два различни свята се срещнат. И какво става когато убиеца се влюби в преследвача си.
WARNING 🚨... SMUT...🚨
Джисънг бе седнал до прозореца в стаята си и гледаше как навън вали дъжд. Бе минала цяла една седмица от както с Чонло не се бяха виждали и чували. Това мъчеше високото момче твърде много.
Как толкова бързо се бе привързал към това момче. Мислеше постоянно за него. Искаше го в прегръдките си, искаше отново да усети меките му розови устни и да види сладката му усмивка.
Несъзнателно се бе усмихнал при мисълта за малкия вампир. Дъжда навън се засилваше и вятъра ставаше все по силен, брулейки дърветата. Сънг наблюдаваше действията на майката природа когато чу звънец на входната врата.
Братовчед му го нямаше и се наложи той да стане и да провери кой е. Излезе лениво от стаята си и закрачи към външната врата без да поглежда отвори и погледа му попадна пред стоящото момче, което бе мокро от главата до петите си.
Джисънг едвам асимилираше случващото се, дали не му се привиждаше?
-Ч-чонло? Гласа му затрепери невярващо.
-Извинявай, че идвам толкова късно, но вече не можех да издържам. Русото момче говореше тихо и със сведена глава, което се стори сладко на другия.
Следващото действие доста стресна вампира. Джисънг го бе прегърнал рязко без да мисли, че така мокреше и себе си.
-Боже мой, не сънувам, нали?
-Не Сънги, тук съм. Лоло се отпусна и уви малките си ръчички около врата на високия без да се замисля много.
Джисънг го дръпна навътре и затвори вратата без да се отделя от тънкото тяло на другия. Толкова много му липсваше, че сега искаше да открадне всеки един миг за себе си и да не го пуска никога да си тръгне отново.
Чонло хвана в шепичките си лицето на високото момче и го погледна. Повдигна се леко на пръсти и без да казва нищо сля устните им, оставяйки телата си сами да говорят.
Страстта бързо пламна и това чувство което бе избледняло за една седмица се върна. Устните им се движеха бавно, но толкова страстно. Телата им бяха жадни едно за друго.
Ръцете на Сънг се увиха здраво около кръста му не давайки възможност да се отделя дори и за миг. Въздуха им бе най малкия проблем сега. Предпочиха да колапсират отколко да се отделят точно сега, сякаш само те двамата бяха останали в света и се бореха за последната глътка въздух.
Чонло прокара кръка през гъстата руса коса на високото момче, скубейки го леко. Джисънг се отдръпна разбрал намека му, че иска въздух. Отвори очи и се усмихна при гледката, лицето на Лоло бе зачервено, а устните му бяха леко отворени и попухнали от целувката.
-Толкова ми липсваше, мамка му. Сънг допря челото си до неговото все още дишайки тежко. Още не вярваше на случващото се. -Мислех, че повече няма да те видя.
-Успях да убедя хьонг да ме пусне. Ще благодариш ли на Лукас, че не е издал, че ме няма.
-Ще му предам. Сънг се усмихна и оправи няколко кичура от русолявата, къдрава коса на вампира. -Няма да позволя на Марк да разбере, че те няма. Ти не заслужаваше да те държи там.
-Спокойно, Сънги. Лоло обви длан около лицето му и се усмихна сладко. -Всичко вече е наред.
***
Досадното звънене на алармата накара Лукас да се протегне и да спре този така дразнещ звук. Измрънка недоволно и отново се намести удобно, прегръщайки момчето до себе си.
-Лукас, ще ме смачкаш. По-малкия го блъсна и се опита да стане, но това бе невъзможно нещо. Другия бе обви здраво ръце около него и не даваше признак да го пусне.
-Няма. Остани още малко дее. Промънка той и скри лице във врата му, поставяйки няколко сладки целувки там.
-Ще закъснеем заради теб!
-Джънглу...нее Светлокосия успя да се измъкне и остави другия да мрънка и да се цупи сам в леглото.
-Ставай.
-Тц, въобще не си забавен. Китаеца също стана и с бавни и тромави стъпки закачи към другия. Застана зад гърба му и го прегърна. -Защо днес не пропуснем лекции?
-Защото не може. Имаме изпити скоро пък и ваканцията наближава. Не искам да изпускам.
-Офф, добре. Дръпна се бързо и тръгна към банята, но вампира го последва. -Какво?
-Мислех, че може...заедно да си вземем душ. Знаеш..да пестим вода. Джънглу му намигна и влезе навътре свалайки дрехите си. Очите на Лукас светнаха и той побърза да влезе след ниския.
🌙🌙🌙🌙🌙🌙 Весела Коледа! Паричката е в мен и искам да Ви благодаря за всичките гласувания, и цялата подкрепа.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
