False barrier

1

-Няма ли да престане вече? - въздъхна отегчен Майкъл, докато се опитваше да запуши ушите си, така че да не чува звуците идващи от компанията на по-големият му брат. - По дяволите, това се случва всеки един, шибан, ден! Моля те, вземи ме у вас! - засмях се на поредното му оплакване, излезнало от устата му.

-Преувеличаваш. - измърморих леко раздразнена. Дойдох при Майки с цел да се забавляваме, а единственото, което прави той е да се оплаква колко шумен е брат му, с компанията му.

-Иска ми се. Идва вкъщи, заедно с онези задници и секси кучки, след което не спират да пият и вдигат врява, докато се съмне! Знаеш ли от кога не съм се наспивал истински? Ако не са нетрезвите му приятели, нахълтващи в стаята ми, търсейки стая за секс са звуците идващи от спалнята му!

-Какво толкова, поне не ти е скучно.?!

-Нямаше да ми е скучно ако поне ме канеше на партитата му! Чувствам се задръстен, чакайки покана, която така и няма да получа... Хайде, да слезем при тях!

-Не знам, Майк... Не искам всички да ме зяпат.

-Понякога се чудя как така си най-добрата ми приятелка. - Не мога да отрека, че аз също не го правя.

Приятели сме отдавна и го познавам добре, но сме доста различни. Той мрази подредбата, в живота му всичко е един хаос от мръсни дрехи, докато аз подреждам абсолютно всичко, прецизно и старателно, по цветове и букви. Аз съм перфекционист, а той е задоволителен - минава. Обича да прекарва време сред хора и да общува с тях, а аз се страхувам, когато непознат ме заговори. Той определено обича вниманието над себе си, а аз определено се ужасявам, когато вниманието е насочено към мен.

-Моля те, нека да слезем за малко. Само пет минутки. Ще е странно ако се появя сам и ги заговоря. Сетих се! Ще кажа, че съм щял да те изпратя до вратата! Ще започна разговор с тях и после ще те помоля да останеш с нас. Ще си хапна пица и всички ще бъдем щастливи!

-Защо просто не отидеш и хапнеш пица!? Всички знаем, че така или иначе ти ще я изядеш!

-Искам да завържа разговор с тях, умирам от скука, а е ясно че няма да заспя скоро. Отегчен съм!... И да искам пица. - каза, карайки ме да извъртя очите си за пореден път днес. - Казах ли моля?

-Добре, но само за малко! - предупредих го. Той кимна енергично след, което се запъти към вратата, отваряйки ми я за да мина. Колкото по-близо до хола бях, толкова по-силно започваше да бие сърцето ми.

-Остани още малко, Лена! - извика Майкъл зад мен, карайки всички да забият погледа си в нас. Тялото ми се скова и сякаш езикът ми започна да се оплита, попречвайки на говорът ми. Усмихнах се извинително или поне се опитах, докато Майкъл поклати развеселено глава, подигравайки се на неуспешният ми опит да му отговоря.

-Хей, вие кога дойдохте, дори не бях усетил, че сте тук! - излъга Майки, приближавайки се към пицата. - На какво играете? Може ли да се включим и ние? - попита той, макар отговорът да не го интересуваше, защото той вече се бе настанил на земята, превръщайки се в част от кръга, който бяха образували.

-Ти така или иначе ще се включиш. - обади се едно от момичетата.

-Хайде, Лена! -покани ме Майк.

-Целта на играта е да сме откровени, сигурен ли си, че ще успее да проговори? - засмя се едно от момичетата, премествайки се в скута на брата на Майкъл. Усетих как лицето ми се затопля от срам, но въпреки това събрах смелост и седнах на пода до най-добрият си приятел.

-Нямаше ли да си ходи? - попита някакво момче, какрайки ме да погледна Майкъл.

-Нека да играе с нас! На какво ще играем?

-Истина или президвикателство! - провикна се пияното момче, което едва държеше чашата в ръката си, но това не го спираше да я надига до устата си, отпивайки от алкохола в нея. Останалите от кръга се съгласиха и завъртяха празната бутилка, посочвайки първата си жертва. Надявах се до края на играта, празната бутилка да бъде благосклонна към мен, но си останах с надеждите, посочвайки ме едва трета. Момичето срещу мен се усмихна и аз вече очаквах предстоящото ми изложение...