False barrier

44

Люк ме закара вкъщата и ми помогна да стигна до стаята на Майк. Мислех, че просто ще ме зареже и ще се върне при гаджето си, но противно на очакванията ми, не ме остави. Заведе ме в банята и ме постави под душа, пускайки студената вода. Почувствах се по-добре. Не знам дали беше от студеният душ или от факта, че Люк е тук  и ми помага. След няколко секунди, които изминаха, като минути спря душа и ми помогна да изляза. Краката ми все още бяха като тесто и за това той, отново ме взе на ръце. Постави ме пред леглото на Майк и свали тениската си. Не знам какво целеше, но виждайки тялото му, отново почувствах замайване. Когато тениската беше премахната, Люк се доближи до мен и свали роклята ми. Чувствах се толкова не себе си. Сякаш не контролирах тялото си. Не му попречих да ме съблече, нито да ми облече тениската си. Не се противопоставих и когато ме бутна върху леглото, завивайки ме. Нагласи тялото ми така, че главата ми да си почива в скута му.

На същото място. Не направих нито крачка напред нито назад. Отново съм в прегръдките на Люк и отново съм толкова слаба. Искам да му кажа толкова много неща, да го обидя и да го нараня, но не мога. Думите не напускат устата ми, защото отровата е твърде много за да се излее от веднъж. Не съм като него.

-Какво ти каза Аштън? - попита ме той, докато прокарваше ръце през мократа ми коса. Нямах желание да му отвърна. Все още бях пияна и сигурна, че ако отворя устата си ще се разплача, отново. - Лена... - каза името ми и се наведе, проверявайки дали съм заспала. - Защо се сърдиш? - попита, но го игнорирах, отново. Не му бях сърдита. Просто бях твърде наранена от действията му в последните два дни.
Мълча известно време без да каже нищо. Аз също мълчах, наслаждавайки се на тишината между нас.

Защо държанието му винаги е толкова различно? Защо пред мен е мил и грижовен, интересуващ се от чувствата ми, а пред останалите е толкова отдръпнат и не заинтересован от мен? Може би го прави за изгода. За да запълва времето си с мен, докато приятелката му я няма.

-Смятам да скъсам със Сиера. -сподели той, карайки ме да се съвзема.

-Какво?

-Ще скъсам със Сиера. - повтори той, отново. Погледнах към него и в този момент изглеждаше толкова сериозен и решен. Вероятно изглеждаше така, защото все още бях под въздействието на алкохола.

-Казваш го, защото не съм на себе си и утре вероятно няма да помня този разговор.

-Може би... - отвърна той, наранявайки ме. Отново ме лъже за да се възползва от доверието ми. - Мисля за това от известно време. Сиера и аз... Това между нас, не е същото. Тя е същата, но аз не съм. За да бъдеш с някого трябва да го обичаш истински. Аз вече не съм сигурен дали я обичам. - измърмори, опитвайки се да успокои пожара, който създаде. Но напротив. Не го угаси, а го разпали още повече. Той я е обичал. Нещо, което аз едва ли някога ще получа. Любовта му.