False barrier

30

Бях се затворила в стаята на Майк и отново мислех за Люк. Наистина ли щеше да ме целуне? Отново? Напълно съзнателно? Бях сама тъй като Майк и Аштън отидоха някъде, а Лиз вероятно си почиваше. Сиера отиде до тях, а Люк я закара. Той се прибра преди малко. Не че съм го наблюдавала. Чух как затръшва входната врата, а след това и тази на стаята си.
Не измина много време, когато влезе в стаята на брат си.

-Майк и Аш не са тук, нали? - попита той, а аз кимнах вяло. - Защо стоиш сама?

-Защото така искам. - отвърнах му тихо. Не исках да се заяждам, но нещо вътре в мен се свиваше при всяка негова следваща дума. Страхувах се.
Беше ме страх да не дойде тук с цел отново да ме наранява.

-Не си в настроение, но искам да поговорим... За това тази сутрин.

-Не искам да говоря.

-Тогава недей. Просто ме изслушай.-каза той. Замисли се за момент и седна до мен. Погледа ми се заби в него, а кожата ми настръхна. - Знам, че напоследък нещата между нас са много объркани, предполагам не само за мен. И глупостите, които често върша...

-Глупости? Това глупости ли са за теб?! - ядосах се. След всяка целувка или близост между нас той идваше тук и съсипваше всяка една моя илюзия. Разбирах, че те бяха само в моята глава и той не изпитва нищо, но защо е длъжен винаги да ме наранява с думите си, макар да знам истината!?

-Аз исках да кажа, за нещата, които казвам понякога. Съжалявам, че... - започна той, но отново го прекъснах. Знам, че иска да ми каже нещо, но колкото по-малко чуя толкова по-добре ще се чувствам. Не искам да чувам още болезнени думи от устните, за които копнея.

-Като кажеш" извинявай ", не променяш нищо, Люк!

-Знам... - отвърна той и между нас настъпи мълчание, докато аз не го прекратих.

-Ако си тук за да се извиниш за сутринта, моля те върви си!

-Грешка ли направих?

-Ти така го наричаше, нали? Грешка.

-Не те разбирам, наистина. В един момент си мила, а в следващият се заяждаш!

-Аз ли? А ти? Знаеш ли какво е чувството да те целунат, а след това да се извинят и да кажат, че е било просто грешка и нищо друго!? Не, не знаеш Люк! - той щеше да каже нещо, но аз продължих. - Не знаеш! Защото ти винаги си този, който прави грешките! А аз си оставам грешката. - когато приключих той мълчеше. Не каза нищо, нито направи. Просто стоеше и ме наблюдаваше.

-Понякога наистина се държа глупаво, но за всичко си има основание...

-И какво е твоето? - попитах, а той повдигна рамене, след което отговори тихо.

-Любовта обърква. Един ден ти се иска да обичаш, а на следващият да бъдеш обичан...

-Любовта. - повторих след него. Последният път, когато говорехме за това, той ми призна, че не вярва в любовта. Не вярва, че е възможно да се влюби и да обича. Явно Сиера е успяла да го научи. Защото аз никога не бих могла да получа този шанс...