False barrier

27

Бях се унесла, но не за дълго. Шум идващ от стаята ме накара да отворя очите си и да се изправя в седнало положение, изплашено. Имаше сянка, която стоеше в единият ъгъл на стаята и ме наблюдаваше. Сърцето ми биеше като лудо.

-Аз съм... Люк. - чух шепота му и се успокоих. Той се приближи до леглото, вече по-спокоен, че няма да се разкрещя от страх както онзи път.

-Какво правиш тук по това време?- попитах, стараейки се да не събудя спящият на дивана, свой най-добър приятел.

-Все още живея тук. - отвърна съркастично. - Сиера е заела цялата ми спалня, заспала в дълбок сън и не искам да я будя. - и реши да събуди мен?

-Тук ли ще спиш?

-Спокойно ще спа на пода, макар леглото да ме привлича повече. - измърмори той. Усмихнах се и се отпуснах върху удобното легло. Наблюдавах сянката на Люк, но извърнах глава, когато започна да сваля тениската си. Не че щях да видя нещо в тъмнината. Посмях да погледна към него отново, едва когато сянката му се скри, което значеше, че вече си е легнал. Разстоянието между леглото и мястото, на което е легнал беше нищожно. Дори чувах как диша. Харесва ми...

Лежейки, върху удобното легло с Люк до себе си, макар не точно, си спомних за онази сутрин, когато се събудих под него. Усмихнах се на мисълта и в следващият момент чух гласът му.

-Какво ще стане ако легна до теб? Имам в предвид.. Последният път не е било проблем. - каза, засмивайки се леко. Повдигнах рамене в тъмното, но осъзнах, че той няма как да ме види.

-И за това нито един от двама ни не помни какво точно и как се е случило.

-Имам теории... - чух дрезгавият му глас. Мълчахме известно време и вече мислех, че е заспал, когато отново проговори. - Виждам, че ти и Аштън сте в добри отношения.

-Да, така мисля. - отвърнах, опитвайки се да разбера какво точно иска да ми каже.

-Значи ти е простил?

-Какво искаш да ми кажеш, Лукас? - попитах го директно.

-Казвам, че ти го отряза, а той продължава да ходи след теб. Приятел ми е, но го познавам и няма да се откаже лесно. Искам да знам дали и ти изпитваш нещо към него... За да ви помогна по някакъв начин.

-Ти да ни помогнеш? - изненадах се и се надигнах леко, поглеждайки го.

-Просто ми отговори! - сопна ми се той.

-Аз... Не знам, не съм сигурна, че аз и той сме един за друг. - отговорих му искрено.

-Ти не изпитваш нещо или...? - поинтересува се той.

-Защо се интересуваш толкова?

-Казах ти, искам да знам!

-Това е между мен и Аштън, не се меси!

-Но на теб ти харесва да се месиш между мен и Сиера.!

-Моля?! - изписках и се изправих. - Не се меся между вас! Ти ме намесваш, ако изобщо помниш, че ти ме целуваш, а след това ми казваш да забравя!- ядосах му се.

-Ти ще забравиш, а мислиш ли че аз ще мога?!

-Не те разбирам, наистина ме объркваш много! - измърморих и се обърнах с гръб към него.

-Аз самият съм много объркан... - Това беше последното нещо, което ми каза преди да се унеса отново в страната на сънищата. Поне докато не усетих приятна топлина до себе си. Позната, приятна и уютна топлина.