-Лена... - каза Аш, влизайки в стаята. Усмихнах се и му направих място за да седне до мен, върху удобното легло. Той не изчака втора покана и седна, поглеждайки ме.
-Какво?
- Може ли да те попитам нещо? - попита той, а аз кимнах, очаквайки въпросът му. - Защо ме отряза?
-Аштън, наистина нека да не обсъждаме това сега... - въздъхнах и погледнах настрани. Имам толкова много проблеми, за да съжалявам и за още.
-Просто искам да знам, дали има намесен някого или аз не ти допадам.
-Аштън, ти си мил, добър, забавен! Знаеш как да накараш едно момиче да се почувства специално. Но аз... Аз съм малко особена и винаги изпитвам нещо към грешния човек, наранявайки някого.
-Това значи ли, че има друг? - прекъсна ме той.
-Да, но не. - ще бъде цяло чудо ако ме разбере. - Аз мисля, че изпитвам чувства към определен човек, но той не изпитва същото.
-И предпочиташ да си останеш сама, докато харесваш някого, от колкото да бъдеш с някого, който те харесва!? - възкликна той. Беше ми неприятно да водя този разговор с него. Имах чувствато, че разбира погрешно всяка моя дума и това ме изнервяше.
-Може би...
-Това е... Шантаво. Някога опитвала ли си се изобщо да ме харесаш?
-Да се опитвам? Аштън, какво говориш?! Не чу ли какво казах преди малко?
-Защо е толкова трудно да ме харесаш?! - ядоса се той и хвана ръката ми, карайки ме да се изправя с него. След няколко секунди бях прилепена до стената, а пространството ми ограничено.
-Какво правиш?! - изписках преди устните му да се разбият в моите. Опитах се да го отблъсна, но той не помръдвше, докато някой не ми помогна. В следващият момент Аштън бе блъснат в стената, последван от удар в лицето. Извиках и се опитах да спра Люк от това да удари Аштън отново.
-Ще те убия! - изръмжа той. Усещах яростта в гласът му. Хванах ръката му в опит да го успокоя, но той ме отблъсна и хвана Аштън за врата. Не мисля, че се опитваше да го убие, а по-скоро да го сплаши. - Махай се! - извика Люк.
Изведнъж в стаята влезе и Лиз, но щом видя как синът ѝ държи най-добрият си приятел за врата, се доближи бързо до тях и ги раздели.
-Люк! - извика тя, карайки го да се отдалечи от Аштън, тъй като все още не помръдвше.
-Стой далеч! - изплю той и Аштън излезе от стаята, последван от Лиз. Какво му става? Защо ме целуна?! Аштън е приятел на Люк, а сега той му се нахвърли. Какво се случва между тях? Отново аз съм причината!
-За какъв се мисли той, по дяволите?!-извика Люк, забивайки юмрук в стената. Подскочих и се отдръпнах. Не се боях от него, но поведението му ме плашеше. - Страх ли те е? - поклатих отрицателно глава и се доближих нервно до него. Преглътнах трудно и погледнах към Люк.
-Защо се ядоса?
-Защото...-започна той, но изведнъж се спря и замисли... - Няма значение. - измърмори и излезе от стаята, оставяйки ме объркана и може би малко разочарована, че не научих причината.
Аштън беше прав. Шантаво е, когато пазиш сърцето си за някой, който няма нужда от него...
YOU ARE READING
False barrier
FanfictionСякаш между нас винаги е имало бариера, която му пречи да ме забележи, а на мен да видя какъв е всъщност. Мислех го за арогантен, груб и на външен вид доста привлекателен човек, но когато границата между нас изчезна ,се оказа много повече от просто...