False barrier

32

-Лена... - каза Аш, влизайки в стаята. Усмихнах  се и му направих място за да седне до мен, върху удобното легло. Той не изчака втора покана и седна, поглеждайки ме.

-Какво?

- Може ли да те попитам нещо? - попита той, а аз кимнах, очаквайки въпросът му. - Защо ме отряза?

-Аштън, наистина нека да не обсъждаме това сега... - въздъхнах и погледнах настрани. Имам толкова много проблеми, за да съжалявам и за още.

-Просто искам да знам, дали има намесен някого или аз не ти допадам.

-Аштън, ти си мил, добър, забавен! Знаеш как да накараш едно момиче да се почувства специално. Но аз... Аз съм малко особена и винаги изпитвам нещо към грешния човек, наранявайки някого.

-Това значи ли, че има друг? - прекъсна ме той.

-Да, но не. - ще бъде цяло чудо ако ме разбере. - Аз мисля, че изпитвам чувства към определен човек, но той не изпитва същото.

-И предпочиташ да си останеш сама, докато харесваш някого, от колкото да бъдеш с някого, който те харесва!? - възкликна той. Беше ми неприятно да водя този разговор с него. Имах чувствато, че разбира погрешно всяка моя дума и това ме изнервяше.

-Може би...

-Това е... Шантаво. Някога опитвала ли си се изобщо да ме харесаш?

-Да се опитвам? Аштън, какво говориш?! Не чу ли какво казах преди малко?

-Защо е толкова трудно да ме харесаш?! - ядоса се той и хвана ръката ми, карайки ме да се изправя с него. След няколко секунди бях прилепена до стената, а пространството ми ограничено.

-Какво правиш?! - изписках преди устните му да се разбият в моите. Опитах се да го отблъсна, но той не помръдвше, докато някой не ми помогна. В следващият момент Аштън бе блъснат в стената, последван от удар в лицето. Извиках и се опитах да спра Люк от това да удари Аштън отново.

-Ще те убия! - изръмжа той. Усещах яростта в гласът му. Хванах ръката му в опит да го успокоя, но той ме отблъсна и хвана Аштън за врата. Не мисля, че се опитваше да го убие, а по-скоро да го сплаши. - Махай се! - извика Люк.

Изведнъж в стаята влезе и Лиз, но щом видя как синът ѝ държи най-добрият си приятел за врата, се доближи бързо до тях и ги раздели.

-Люк! - извика тя, карайки го да се отдалечи от Аштън, тъй като все още не помръдвше.

-Стой далеч! - изплю той и Аштън излезе от стаята, последван от Лиз. Какво му става? Защо ме целуна?!  Аштън е приятел на Люк, а сега той му се нахвърли. Какво се случва между тях? Отново аз съм причината!

-За какъв се мисли той, по дяволите?!-извика Люк, забивайки юмрук в стената. Подскочих и се отдръпнах. Не се боях от него, но поведението му ме плашеше. - Страх ли те е? - поклатих отрицателно глава и се доближих нервно до него. Преглътнах трудно и погледнах към Люк.

-Защо се ядоса?

-Защото...-започна той, но изведнъж се спря и замисли... - Няма значение. - измърмори и излезе от стаята, оставяйки ме объркана и може би малко разочарована, че не научих причината.

Аштън беше прав. Шантаво е, когато пазиш сърцето си за някой, който няма нужда от него...