False barrier

12

Не съм ходила в къщата на Майки, от както се скараха с брат му заради мен. Измислях си оправдания, когато ме търсеше, не исках да виждам брат му, а още по-малко и да бъда причината те да се скарат.

В момента Майк бе дошъл вкъщи и ми се сърдеше. Мислеше, че не искам да ходя у тях, защото съм сърдита или обидена от думите на Люк. Така и беше, но знам, че Майкъл няма никаква вина за това.

-За това ли дойде? За да ми се сърдиш? - попитах го със тъжен глас. Той идва за пръв път, от два дни и не ми каза нито дума. Започвам да се чувствам още по-зле.

-А ти защо се сърдиш на мен? Нямам вина, забрави ли?!

-Знам, Майк... Но брат ти не ме харесва. Може би бях поне малко виновна за раздялата им, но не ми е приятно, когато ме погледне сякаш всеки момент ще ме замери с нож.

-Страхуваш се от него? - попита той, сякаш това бе най-абсурдното нещо на този свят.

-Не точно... Приятелката му ме заплаши, забрави ли? След това той ме обиждаше. Знам, че по принцип също не ме харесва, но това което каза онзи ден, наистина ми повлия. Не, всъщност той не ме харесва. Той ме мрази!

-Преувеличаваш.

-Никак, не преувеличавам! Не видя ли как ме гледаше онази сутрин, докато те чаках пред вас?

-Беше рано сутрин, а тогава гледа всекиго така. - оправда го Майк. Въздъхнах и прегърнах възглавницата, която до преди секунди стоеше в скута ми. Наистина ме нараняват погледите му, а думите му от онзи ден все още изгарят съзнанието ми.

Бях толкова объркана. Вечерта заспах, докато наблюдавах усмивката му, разтапяйки се в прегръдката му, замайвайки се от аромата му, а на сутринта? На сутринта се събудих до студената бариера, прикриваща душата му. Думите, които изрече онзи ден, бяха като огън за съзнанието ми, а отрова за сърцето ми. Изгарят ме с дни и ме убиват за секунди. Той е като  токсичен химикал, имащ странични ефекти.

-Лена за какво мислиш всеки път, когато ти говоря? - попита Майк, вероятно осъзнал, че не го слушам.

-Извинявай. Какво казваше?

-Казвах, че е нечестно да  се държиш с мен така! От онзи ден ме уверяваш, че нямам никаква вина, а страниш и от мен!

-Не страня от теб!

-Онзи ден ми каза, че не можеш да излезеш с мен и брат ми, защото трябва да се грижиш за кучето си! Ти нямаш куче, Лена!

-Аз... Имах други задачи. - излъгах и погледнах настрани.

-Щом те са по-важни за теб, от най-добрият ти приятел, какво правя изобщо тук? - ядоса се той и се изправи от леглото ми, тръгвайки към вратата. Ще си тръгне ли?

-Майк.. - спрях го и го прегърнах. - Съжалявам. Не исках да го правя.

-А защо тогава го направи? - попита той, отвръщайки на прегръдката ми.

-Скарах брат ти с гаджето му, а след това и с теб. Не исках аз да бъда причина за споровете между вас.

-Лена, между братя винаги има спорове, понякога се защитаваме, но има и моменти, в които се караме. Ти не си причината да се караме. Той трябва да уважава приятелите ми, както аз правя с неговите. Глупаво е, че ме игнорира цяла седмица, заради един глупав спор.

-Съжалявам, Майки. Обещавам ти, че повече няма да се държа така.

-Ще дойдеш ли с мен вкъщи? - помоли ме той. Не исках да виждам Люк, но Майкъл беше прав. Той е мой приятел и не е честно спрямо него да се държа така. Кимнах и тръгнах с него. Явно е време да изляза от своят свят и да приема реалността, в която живее Люк. Още от самото начало знаех, че е глупаво да си мисля каквото и да е за него. Той беше прав. От различни светове сме...